Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Балансът на силите се обърна. Тал отстъпи за миг и видя всичко като на картина, можеше да огледа грижливо всеки детайл. Четирима ородонски стрелци все още бяха живи горе по бойниците и се целеха в нападателите, останали най-открая. Ядрото на хората на Гарвана се заогъва, задържано от неговия боен строй, а жените нападаха бойците му в тил. Селяните вече бяха спечелили числено предимство. Зад всичко това Тал видя нещо, от което очите му се разшириха. Две от момчетата, пратени да отведат малките в гората, се бяха върнали, грабнаха два от изтърваните от стрелците лъкове и започнаха да стрелят по мъжете, вкопчени в бой е побеснелите жени.

Тал усети, че точно това е мигът, който очакваше.

— Напред! — извика и се хвърли в центъра на битката. Уби двама в странична атака и нападателите изведнъж се огънаха, готови да се разбягат.

— Избийте ги всички! — изрева той, колкото за да изплаши нашествениците, толкова и за да даде отдушник на целия гняв, който бе трупал в себе си от години.

Замахна и отсече ръката на един, който тъкмо се канеше да прободе жена, скочила върху друг от враговете. Бандитът зяпна невярващо за миг швирналата от отсечената му ръка кръв, после болката и шокът го надвиха и той се смъкна на колене. Тал го посече във врата с едно бързо извъртане на острието и мъжът рухна като мокра парцалена кукла.

Тал изрита следващия в крака и той залитна и изтърва щита си, а един от воините на ородоните го промуши смъртоносно.

За миг Тал се оказа ужасно затруднен от други трима нападатели, които се обърнаха срещу него едновременно, тъй че му се наложи да парира яростно трите удара в сляпа последователност; но след това мъжът отляво бе поразен отзад, другият вдясно получи стрела в рамото и Тал бързо се справи с останалия в средата.

Вряза се в мелето и порази други двама, пропусна един и се завъртя наляво, изгубил равновесие.

Засече с крайчеца на лявото си око движение и в следващия миг нещо избухна в лицето му и светът се превърна в яркожълто петно, после — в червено. А накрая всичко почерня.

Някой плисна вода в лицето му и Тал се съвзе. Примига и видя Джон Крийд — бе коленичил над него с черпак в ръка. Шумът на битката беше заглъхнал. Чуваха се викове и някакъв друг шум, но не и трясък на оръжия, писъци и ругатни.

— Какво стана? — попита той и понечи да се надигне. Главата му се замая.

— Леко — каза Крийд, докато една жена от ородоните помогна на Тал да седне. — Удари те задният замах на един меч. Тъпакът, който насмалко не ти счупи главата, замахваше срещу мен. Удари те с тъпото, иначе щеше да пируваш в палата на Лимс-Крагма.

При споменаването на носещата нещастие черна богиня жената промълви молитва, за да я умилостиви.

— Колко време бях припаднал?

— Само минути — отвърна Крийд и му помогна да стане. — Леко.

Тал кимна и опипа челото си. Усети издуващия се оток. Наистина беше извадил късмет.

— Предпочитам късмета, отколкото да съм добър — изломоти той, спомнил си Паско за първи път от месеци. Огледа се. — Свърши ли?

— Този път ги разбихме наистина. Последните хвърлиха оръжията и помолиха за милост. Някои побягнаха през портата и бяха поразени от стрелците ни. Само неколцина успяха да се доберат до дърветата и да се скрият.

— Гарвана?

— Подозирам, че препуска на юг толкова бързо, колкото може да издържи конят му.

Тал бавно се огледа и този път започнаха да се открояват подробности. Десетина врагове стояха на колене, с вързани отзад ръце. Мъртвите нападатели бяха отнесени близо до портата и струпани като дърва за огрев.

Няколко жени бяха плувнали в сълзи, намерили мъжете си мъртви. Мъже също плачеха над загиналите си жени.

Джаскенел пристъпи почтително към него.

— Ти спаси моя народ, Нокът на сребърния ястреб. Говореше на езика на ородоните, тъй че Джон Крийд не го разбра, но долови благодарността в гласа му.

— Помогнах да бъде отмъстено за моя народ — отвърна Тал на езика на оросините. После добави на Общата реч: — Трябва ми кон.

— Веднага — каза Джаскенел и подвикна на едно от момчетата да оседлае кон и да го докара при Тал.

— Какво ще правиш? — попита Крийд.

— Тръгвам след Гарвана.

— Замаян си от удара в главата. Вече е нощ, той ще има половин час преднина, докато тръгнеш, а и вероятно води поне няколко души със себе си.

Тал кимна.

— Знам. Но мога да го проследя.

— Да го проследиш? В нощта, сред тези планини? Джаскенел погледна Крийд.

— Щом казва, че може да го проследи, значи може.