Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Връщат се — повтори той. — Повечето са спешени, но мисля, че има и десетина ездачи. — После извика: — Стоим и се бием тук!

— Какво пък, винаги предпочитам боя на позиция пред бягане или обсада — заяви Крийд, после попита тихо: — Колко са?

— Повече от нас — отвърна Тал.

— Е, няма да ни е за първи път.

Тал притича до останките от портата, примига да махне сълзите от лютивия дим и погледна още веднъж навън.

Щом нападателите започнаха да се открояват в сумрака, разбра, че Гарвана е успял да въведе сред хората си някакво подобие на ред. Настъпваха в три бойни реда, по двадесет мъже в редица, като онези от първия ред държаха пред себе си щитове. Втората редица беше с всевъзможни дълги оръжия — алебарди за събаряне на конници от седлата, копия и дори две пики. Третият ред бе съставен от стрелци.

Тал извика на хората по стената:

— Мъжете отпред ги оставете! Избивате стрелците, ако можете!

Крийд до него примижа и каза:

— Готви се за конна атака.

— Защото не знае, че конницата ни е само от дузина мъже, които сега стоят тук.

Край него пробягаха двадесетина деца, по-големите с по някое малко на гръб, и продължиха към гората на юг, плътно покрай дървената стена.

Наизлязоха и жените, повечето с оръжия, взети от избитите хора на Гарвана. Тал ги насочи към сградите отдясно и ляво и им нареди да ударят нападателите в гръб, щом стрелците им влязат в укреплението.

След това изтегли силите си назад, колкото може по-близо около двата горящи катапулта. Пламъците бяха намалели, но зноят все още беше достатъчно силен, за да откаже всекиго да се доближи повече. Щяха да са смътни силуети на фона на пламъците, докато светлината щеше да открои ясно хората на Гарвана, щом влезеха в укреплението.

Нападателите стигнаха до по-близкия мост, мъжете в първия ред започнаха да пробягват по него на двойки, вдигнали щитовете си над главите, за да се предпазят от стрелите. Но очакваният дъжд от стрели не се появи: бранителите по стената изчакваха в обхвата им да влязат стрелците на Гарвана.

— Готови! — извика Тал и в този момент първият боен ред на противника атакува. — Не отстъпвай!

С бойни викове двадесетимата мъже от първия ред нахлуха през портата и боят се разгоря. Тал съжали, че не бе отделил повече време в упражнения срещу противник с щит, докато се тренираше в Саладор, защото макар да можеше лесно да надвие повечето сабльори в Двора на майсторите, да се справи с боец с щит бе доста по-трудна задача.

Плющенето на лъковете му подсказа, че стрелците и на двете страни работят усърдно. Чу някъде наблизо викове и писъци и реши, че хората на Гарвана стрелят по мъжете долу, без да обръщат внимание на неколцината с лъкове, които стреляха по тях от стената. Оставаше му да се надява, че неговите ще смалят бързо броя им.

Сечеше и забиваше по-бързо от всякога, мъчеше се да опази бойците около себе си, а и себе си. Падаха нападатели, но на тяхно място прииждаха нови и нови.

Времето сякаш застина. Тал се въртеше наляво и надясно, нанасяше удари и блокираше почти без мисъл, оставил се да го водят инстинктите на дуелист. Част от ума му се мъчеше да придаде някакъв ред на царящата наоколо суматоха, но просто като че ли не можеше да осмисли ставащото.

Някакъв едър наемник с грозен белег на лицето изрева гневно и скочи към нега, замахна с щита си в лицето му. Тал залитна, падна и усети внезапна пареща болка. Превъртя се надясно: беше паднал върху една тлееща греда и си беше опърлил лявото рамо. Скочи на крака, стиснал сабята, и видя, че наемникът с белега лежи по корем, а Джон Крийд изтръгва сабята си от хълбока му.

— Джон! — извика му Тал и той се сниши и отскочи навреме, за да избегне оръжието на друг нападател.

Тал натисна напред между Крийд и един от ородоните и довърши с един удар онзи, който за малко щеше да порази Крийд.

Шумовете на битката отново се извисиха — викове на болка и безсилие, проклятия и гневни ревове. Въздухът бе натежал от вонята на кръв, изпражнения, урина, пушек и пот.

После цялото това безумие сякаш се удвои, щом жените изскочиха от скривалищата си и връхлетяха върху вражеските стрелци, вече навлезли в укреплението. Стрелците се принудиха да хвърлят лъковете и да извадят мечовете си, и в този момент жените се възползваха от предимството си. Макар и без опит в боравенето с оръжия, се нахвърлиха върху нападателите и пометоха поне десетина: удряха с ками, кухненски ножове, ръжени и каквото още им беше попаднало в ръцете. Една свали вражески нападател, като го прободе в окото с кука за плетене. После изтръгна сабята от ръцете му и се нахвърли върху друг.