Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Беше се сврял под една скална издатина, без да обръща внимание на влагата и студа, решен да поотдъхне за няколко часа. Заспа и в съня си отново се озова на планинския връх Шатана Хиго, в очакване да го споходи видението му, изпълнен с предчувствие за предстоящата церемония за влизането му в мъжество. Когато се събуди, стана и се приготви да поднови гонитбата, макар все още да беше ужасно уморен. Студът се беше просмукал в ставите му и трябваше да се пораздвижи, за да върне топлината в тялото си. Прецени, че остават по-малко от два часа до залез-слънце. Беше спал почти три часа.

Беше дал преднина на Гарвана, но беше сигурен, че ще може да навакса. На конниците щяха да им трябват три дни изнурителна езда, докато стигнат низините към Крайбрежен страж. Знаеше, че ще ги догони, преди да са стигнали в града.

А ако се наложеше да влезе в града и да ги издири там, щеше да го направи.

Оседла уморения кон и го подкара покрай потока, докато намери място, където да се изкачи на високия бряг и да излезе отново на пътеката. Подкара на юг в бавен тръс. Помнеше мястото на бивака на Гарвана и беше почти сигурен, че те вече няма да са там, тъй че в момента нямаше нужда да бърза. Остави коня да се позагрее няколко минути, след което подкара в лек галоп.

Щом наближи бивака на Гарвана, вкара коня в гората и слезе от седлото. Щеше да се изненада, ако завареше Гарвана още тук, но реши, че изненадата все пак е за предпочитане пред смъртта.

Бързо отиде до мястото, където бе убил часовия, и го намери да лежи непогребан. Коленичи над него и го огледа, но не можа да открие нищо, което да намеква за самоличността му. Поредният безименен войник, нает да убива срещу заплащане. Провери дали не носи нещо по себе си, но намери само останалата на колана му кама. Кесията му беше отрязана от колана — каква полза от злато за мъртвеца?

Излезе на поляната и огледа наоколо. Около огнището нямаше нищо. Бяха отвели свободните коне — съвсем логично. Гарвана нямаше да рискува да го спипат само защото някой кон е окуцял.

Погледна дирите. Наемниците дори не си бяха направили труд да скрият избора си: обратно на пътеката и на юг.

Върна се бързо при коня си, яхна го и продължи гонитбата.

Денят привършваше и околните звуци се променяха, както се променяха винаги, щом дневните обитатели на планините отстъпеха на нощните. Тал знаеше, че е така, когато двата свята се застъпят за кратко, когато нощните ловци се пробудят рано и връхлетят понякога над дневни същества, оказали се недостатъчно бързи да си намерят безопасно убежище.

Загледа се напред по пътеката и се опита да си представи какво ще направи Гарвана. След изненадата и загубата на двама души Тал се съмняваше, че ще е толкова безгрижен да вдига бивака си на открито и да поставя само един страж. Щеше да се свре някъде — в пещера или под някой скален навес, — без да пали огън, и да държи непрекъснато по двама будни за охрана.

На зазоряване Тал отново подкара по дирята им и я следва чак до мрак. Намери си колкото се може по-удобно място за нощувка; знаеше, че и на Гарвана му е също толкова тежко, колкото и на него.

Събуди се малко преди разсъмване. Вратът и гърбът му се бяха вкочанили, носът му течеше. Знаеше, че започва да се разболява от умора и глад. Не беше видял нищо годно за ядене, откакто напусна селото. Знаеше, че липсата на вода е още по-голяма заплаха от глада, така че допи каквото беше останало в меха и тръгна надолу по скалата да намери поток.

За негово щастие покрай потока растяха боровинки и той с охота се залови с тях. Повечето бяха недозрели, но малкото годни му предложиха достатъчно храна, за да повдигнат духа му. За час напълни празната торба.

Все още гладен, но вече много по-добре след боровинките и водата, Тал отново се отправи след плячката си.

Някъде предобед усети, че нещо не е наред. По разстоянието между отпечатъците от копитата можеше да прецени, че Гарвана и хората му не бързат. Нещо го зачовърка, докато следеше с очи дирята.

Преди половин час беше подминал конско изпражнение, което все още не беше засъхнало, тъй че трябваше да е доста близо зад Гарвана. Но нещо в следите го обезпокои.

Спря и слезе от коня. Гарвана и тримата му спътници бяха взели със себе си свободните коне. И в този момент го осъзна. Един от конете липсваше! Закрачи бързо, за да се увери, че е прав. Да, виждаше следи от пет коня, а не шест. И само три групи отпечатъци от копита бяха достатъчно дълбоки, за да показват, че конете носят ездачи на гърбовете си.