Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Някой се беше измъкнал встрани от пътя.

И тъкмо пак яхна коня, една стрела изсвистя покрай него. Тал се приведе и препусна напред, после отби сред дърветата, обърна се и зачака.

Онзи, който стреля по него, не го беше последвал. Тал остана да седи тихо, с ръка на конския гръб, мъчеше се да успокои умореното и уплашено животно.

Времето течеше бавно. Възможно беше онзи, който бе стрелял по него, да не се е задържал, за да види дали е улучил, а да е побързал, за да предупреди Гарвана. Или можеше да се крие сред дърветата от другата страна на пътя и да изчаква да види дали Тал ще се появи.

Най-сетне на Тал му омръзна да чака, слезе от коня, върза го за един храст и тръгна през дърветата успоредно на пътя. Движеше се на юг и в най-тесния участък, който успя да намери, бързо пребяга през пътя и свърна на север. Ако останалият в засада човек на Гарвана тръгнеше на юг, щеше да види следите му; но ако все още изчакваше появата му, щеше да е пред него.

Притичваше безшумно от дърво до дърво, нащрек за всеки намек за местонахождението на другия.

А после чу леко изкашляне и замръзна: звукът бе дошъл от не повече от десетина разтега напред. Тал знаеше, че Кихането и кашлянето са довели до смъртта на мнозина, при подобни обстоятелства. Зачака, вслушан за всеки звук, който можеше да издаде къде точно е другият.

Движеше се бавно, предпазливо. Не искаше нито шумоленето на листа, нито пукването на счупена съчка да издадат присъствието му.

После подуши миризма. Лек вятър бе духнал от северозапад и изведнъж Тал надуши вонята на другия мъж. Не се беше къпал от седмици, а и от пушеците на битката миризмата му беше лютива.

Тал напрегна още повече слух и зрение и най-сетне успя да види мъжа.

Беше се долепил до едно дърво, плътно до ствола, с готова стрела, очите му шареха по пътя напрегнато. Тал реши, че сигурно са му заповядали да не се връща без главата му.

Тал се прицели и се приближи още малко, докато не получи възможност за безпогрешен изстрел. После каза тихо:

— Пусни лъка.

Мъжът замръзна. Не обърна тялото си, но извъртя глава, за да може да види Тал с крайчеца на окото си. Отвори ръка и лъкът тупна на земята.

— Обърни се, бавно — каза Тал.

Мъжът се подчини и застана с гръб към дървото. Тал се прицели в гърдите му.

— Къде е Гарвана?

— На юг, може би на две мили, чака да те занеса или сам да влезеш в следващия му капан.

— Как се казваш?

— Килгор.

— Откога си с Гарвана?

— От десет години.

Тетивата иззвънтя и стрелата прикова Килгор за дървото. Главата му клюмна и тялото се отпусна.

— Десет години означава, че си бил в селото ми, убиецо — каза Тал.

Остави Килгор прикован за дървото и затича към коня си.

Вече бяха останали само трима и Тал знаеше, че са на две мили надолу по пътя.

Тал изруга. Ливадата беше голяма и той веднага разбра защо Гарвана я е избрал. Беше твърде голяма, за да може да се крие в леса и да се прицели в някого от укритието си.

Гарвана и двамата останали му наемници седяха на конете си в средата на поляната, отпуснали небрежно ръце на седлата, и чакаха.

Или техният човек щеше да се появи в галоп и да препуснат отново на юг, или щеше да се появи Тал и щяха да сложат край на гонитбата, едното или другото. Тал прецени възможностите си. Можеше да се скрие между дърветата, докато Гарвана се откаже от чакането и продължи на юг, или да се върне на север, за да види какво е станало с Килгор. Но разполагаше само с боровинки и мях с вода и беше крайно изтощен. Чакането можеше само да го изтощи още повече.

Гарвана също беше уморен, несъмнено, но имаше още два меча.

Тал държеше титлата на най-добрия дуелист на света, поне до следващия турнир в Двора на майсторите, но наемниците бяха трима, а и щяха да се сражават на коне. Не хранеше илюзии, че ще се съгласят да слязат и да се дуелират с него един по един.

Пое си дълбоко дъх. Време беше да приключи с това.

Вдигна късия си лък, захапа една стрела със зъби, извади и още една и я хвана в ръката с лъка. Подкара коня напред с колене и с едната ръка на юздите.

Щом го видяха, наемниците извадиха оръжията си без излишна припряност. Изведнъж го обзе плаха надежда. Като че ли никой от тях нямаше лък.

Благодари безмълвно на боговете, че Рондар се бе оказал добър учител в бой на коне, извика и препусна право срещу тримата. Държеше под око Гарвана, който бе в средата.

Гарвана не помръдна от мястото си, но двамата му приятели пришпориха конете си в дъга така, че на Тал щеше да му се наложи да извърне гръб към някого от тях. Тал пусна юздите и стисна здраво хълбоците на коня с колене.