Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Двамата елфи се поклониха и Татар заяви:

— Не ми е нужно заклинание, за да видя, че е нещо злокобно. Макар и в покой, то излъчва зла сила.

— Ще прегледам архивите — каза Акайлия.

— Първо, нека да се оттеглим на някое по-спокойно място — каза Томас. — Там ще ви кажа всичко, което знам. — Обърна се към жена си. — Моля за позволението ви да се оттеглим в по-уединени покои.

— Вървете. Ще се присъединя към вас вечерта, съпруже. Влязоха в просторно помещение във вътрешността на един от огромните дървесни стволове и Томас каза:

— Пъг, това нещо е може би най-опасното създание в този свят. Как се натъкна на него?

Пъг кимна на Каспар и той отново разказа историята си. Когато свърши, Томас каза:

— Ето какво си спомням за войната с дасатите…

— Простете, но как можете да помните нещо, което е станало, преди да се родите? — прекъсна го Каспар.

Томас погледна Пъг, а той сви рамене и каза:

— Пропуснах да му обясня.

— Колкото и невероятно да звучи може би — заговори Томас, — аз притежавам спомените на валхеру, един от Господарите на дракони. Все едно че съм живял два живота, но се боя, че времето не ми позволява да го обяснявам надълго. — Огледа мълчаливо четиримата в стаята с него и продължи: — Беше преди Войните на хаоса, когато валхеру властваха в небесата. Притежавахме силата да летим между световете и никой не можеше да ни се опълчи. — Очите му се замъглиха при спомена. — Бяхме унищожили Телд-Ката, чийто последен отчаян акт доведе до създаването на разлома. През тази цепнатина дойдоха същества, които ни нападнаха без колебание. Накрая ги унищожихме и насочихме вниманието си в разлома, след като усетихме неимоверната мощ, изтичаща през него — мощ по-голяма от всичко, на което се бяхме натъквали дотогава. Затова напуснахме Риска и полетяхме в разлома. — Томас извърна очи, сякаш споменът го измъчваше, и добави тихо: — Тогава за първи път в живота си Ашен-Шугар позна страха.

Посочи талноя.

— Мога да извадя златния си меч, Пъг, и ако ударя това същество с цялата си мощ, бих могъл да го увредя. С няколко удара сигурно бих могъл дори да го обезсиля. Но те използват мръсна магия и докато лежи и се гърчи на земята, то се изцерява. След няколко часа отново ще е цяло и готово за бой.

— Дасатите са напаст — продължи той. — Милиони са, а броят на техните талнои е десетки хиляди — стотици хиляди навярно. Дори без талноите дасатите са едни от най-трудните за убиване смъртни същества, пред които са се изправяли валхеру. Само във войната ни с боговете се бяхме изправили срещу по-голяма опасност. Дори демоните от Петия кръг или Господарите на ужаса са по-лесни противници, защото макар да са по-силни поотделно, не са така многобройни. Ашен-Шугар, Владетелят на Орлови предели, и неговият златен дракон Шуруга избиха мнозина, но след всеки паднал от тях се появяваха двама други. След дни на борба първият от валхеру — Киндо-Рабер, Змийският господар — падна. Смъкнат беше от гърба на дракона си и беше разкъсан от дасатите. Късаха плътта от костите му, Пъг. Разкъсаха и неговия велик дракон. Те са като мравки-войници в марш. Рано или късно всяко живо същество на пътя им пада. Много още валхеру загинаха, докато отстъпвахме, и толкова страховити бяха дасатите, че затворихме разлома, като унищожихме Риска.

— Унищожили сте цял свят? — възкликна Каспар.

— Имахме тази власт. Приложихме силата си, за да разкъсаме мантията на планетата, предизвикахме мощни изригвания и земетресения. Насочихме своята ярост към онзи свят, за да унищожим разлома, и той буквално се разпадна.

— Как се е озовало това нещо тук? — попита Пъг и посочи талноя.

— Не знам — отвърна Томас. — Навярно някой от събратята ми е взел едно за трофей… макар че трудно мога да го повярвам. Трябваше да бягаме, за да спасим живота си.

— Не — каза Пъг. — Бил е някой друг.

— Но как? И по-важното: кой? — попита Томас. — Само Макрос Черния разбираше достатъчно от разломната магия, за да стори това, и колкото и сложни да бяха заговорите му, не мога да си представя, че е извършил нещо толкова опасно.

Пъг се усмихна.

— О, аз мога. Доста време мина, откакто наследих острова на Макрос, и трябва да призная, че заради Войната на студенокръвните каталогизирането и сортирането на огромната му библиотека беше за жалост пренебрегнато. — Пъг въздъхна. — Може би съм станал суетен и съм повярвал, че няма какво повече да се научи от трудовете му. Тъй или иначе, ще трябва да се разпоредя някои от най-умните ми ученици да започнат веднага да търсят някакво упоменаване за това нещо.