Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Пъг поздравяваше мнозина, покрай които минаваха, докато се катереха нагоре. Каспар имаше чувството, че не може да попие всички чудеса достатъчно бързо.

— Това място е удивително, Пъг.

— Така е.

— Не само красотата му… колко е спокойно.

— За жалост не винаги е било такова. Там, където пристигнахме, е имало битка между елфите и цуранските нашественици, по време на Войната на разлома. Тогава бях пленник в света на цураните, но много пъти съм слушал тази тъжна история. Тези тучни лесове са подгизвали твърде често от кръвта на дълголетните.

Каспар знаеше какво има предвид — според легендите елфите живееха по няколко столетия.

Стигнаха до широка пътека над няколко исполински клона и излязоха на гигантска площадка, на която имаше два трона. На троновете седяха двама души с благородна осанка, като цялото им обкръжение.

Тронът на жената се издигаше малко по-високо от този на мъжа. Жената беше с дълга рокля в снежнобял цвят, а мъжът с кафява туника и панталони, но простото им облекло ни най-малко не скриваше величието им. Ушите на жената бяха елфски, издължени, заострени и без месеста част; великолепната й червено-златиста коса беше прибрана с тънко златно венче, което позволяваше да се спуска волно по раменете й. Очите й бяха сини, със зелени точици.

Мъжът — не носеше никакви накити — излъчваше сила и мощ, които породиха у Каспар няма възхита. Пъг го беше удивил като човек с потайни способности, но този мъж пред него беше самото въплъщение на силата. Беше висок, най-малко шест стъпки и педя отгоре, и беше широкоплещест, но нещо у него издаваше, че мощта му произтича не просто от ръста му, а и от нещо вътрешно.

— Добре дошъл, Пъг! — каза мъжът и стана да ги поздрави. — Не ни извести за пристигането си.

Пъг го прегърна.

— Боя се, че изпреварихме пратеника, който синът ви изпрати от реката. Времето обаче не чака. — Обърна се към жената и се поклони. — Ваше величество.

Жената се усмихна и Каспар отново бе поразен. Тя изглеждаше неземно, ала в същото време беше неизмеримо изкусителна.

— Както винаги си добре дошъл, Пъг. Кои са тези с тебе?

— Кралице Агларана, позволете ми да ви представя Каспар, бивш херцог на Оласко, а сега… мой спътник — каза Пъг. — Съществото зад него е поводът да сме тук.

— Добре дошъл, Каспар — каза кралицата.

— Възхитен съм и съм благодарен, че съм тук, ваше величество — каза Каспар.

Пъг кимна към високия мъж и каза на Каспар:

— А това е Томас, принц консорт на Елвандар и мой приятел от детинство.

Томас посочи насядалите около двата трона елфи и каза:

— Това са съветниците на кралицата. — Кимна към един стар елф и рече: — Татар е сред нашите Заклинатели. — Старият елф беше широкоплещест и брадат и само бялата му коса го отличаваше от останалите. Облечен беше в дрехи от грубо тъкан плат и кожа и седеше до дясната ръка на кралицата. От другата страна на подиума, вляво от Томас, седеше друг елф. — А това е Акайлия, първият сред Елдар.

Акайлия изглеждаше сдържан и одухотворен, като свещенодействащ. Лицето му бе изтъняло от старост, кожата му бе почти прозрачна, като древен пергамент.

Каспар се поклони на всички.

Томас попита:

— Та какво е това нещо, което сте ни донесли? Не е живо, нали?

— В известен смисъл е — отвърна Пъг. — Надявах се, че ти ще можеш да хвърлиш някаква светлина върху него.

Томас прикова очи — най-ярките сини очи, които Каспар беше виждал — в съществото и след миг те се разшириха.

— Талной! — И тихо добави: — О, спомням си!

— Спомняте си? — възкликна Каспар.

— Всичко ще се обясни — каза Пъг. Обърна се отново към Томас и попита: — Какво си спомняш?

Гласът на Томас стана леден, все едно друга личност заговори през него, а погледът му се зарея в пространството.

— Воювахме срещу раса, наречена Телд-Ката, на света Риска. Те се опитаха да ни прогонят от небесата си с помощта на набързо скалъпено, но могъщо заклинание. Провалиха се. Вместо да го постигнат, отвориха разлом. Ние унищожихме Телд-Ката, но така и не можахме да опустошим света им, защото на свой ред бяхме хванати в засада през този разлом и онези, които… — Очите му изведнъж отново се фокусираха, той се обърна към Пъг и рече: — Трябва да унищожиш това нещо по някакъв начин, и то бързо!

— Първоначалният ми оглед ме кара да мисля, че това може да се окаже невъзможно.

Томас погледна двамата елфи стареи.

— Татар и Акайлия, бихте ли приложили мъдростта си, за да видим какво можете да кажете за това създание?