Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Сънят така и не идваше.

Каспар и Амафи бяха гости на Пъг и семейството му вече от три дни. Каспар бързо разбра, че са на почти легендарния Остров на чародея, от който смесица от мълва и магия държеше корабите на разстояние. Мълвата беше за ужасии, споходили стъпилите на острова, а магията се състоеше от няколко илюзии, от които иначе пасторалният и безметежен остров изглеждаше не чак толкова гостоприемен за всеки, който се доближи до него.

Островът беше красив и тъй като сега на север бе късна пролет — целият разцъфтял.

За стария убиец това бе първият отдих без неприятности за цяла година, а за Каспар беше място, където да се разтовари от ужасната отговорност, която бе изпитал, откакто срещна Флин и другите.

Сутринта на четвъртия ден Маликаи завари Каспар да седи в голямата градина зад вилата и да слуша урок, преподаван от учителка, която имаше сякаш леко оранжева кожа. Като се изключеше това, беше много привлекателна. Каспар едва успяваше да схване предмета на разсъжденията й, но както и в университета в Новиндус, простият факт, че тези жадни за знания млади умове се образоват, го изпълваше с възхищение.

— Добър ден, Каспар — каза женски глас зад него. Каспар се обърна и видя съвсем неочаквано лице.

— Роуена! — промълви той и стана.

— Какво…? Тя се усмихна.

— Тук съм Алисандра, това е истинското ми име. Каспар се засмя.

— Значи си била една от агентите на Пъг?

— Да, също като Тал.

И го подкани с жест да тръгне с нея.

— Едва не загинах от ръцете на онзи безумец, знаеш ли.

— Накрая… нещата се обърнаха — каза Каспар. — Много късно разбрах на какво съм се съгласявал.

— О, не те виня за това — отвърна тя ведро, с изкусителната си както и преди усмивка. — В края на краищата, беше ми наредено да се сближа с Варен и да видя дали няма някоя слабост. Но той не ме намери за интересна в този смисъл. Изпитваше наслаждение да ме реже къс по къс. — Каза го сякаш съвсем между другото. — Чудесна работа свършиха с изцеряването на раните ми. Нито един белег не ми остана.

Каспар беше объркан. Докато я познаваше като лейди Роуена от Талсин, третата дъщеря на дребен благородник в затънтено баронство някъде в Мискалон, тя бе най-съблазнителната жена, която бе срещал. Тук обаче беше различна. Поведението й му внушаваше чувството, че гледа на случилото й се някак отдалече, все едно е станало с някоя друга.

— Е, дори да си изпълнявала чужди заповеди, все пак беше под моя закрила. Аз позволих това да стане.

— Да, така е. Но в края на краищата аз бях там, за да те убия.

Каспар замръзна.

— Наистина ли?

— Само след като открия какво върши Лесо обаче.

— И откри ли?

— Не. Но те още проучват онова, което намериха в цитаделата. То е нещо… много странно според онези, които разбират от такива неща.

— А ти? — попита Каспар. — След като вече си добре, ще се върнеш ли при семейството си?

Тя се разсмя — със същия звънък смях, който той помнеше така добре от времето, когато лежаха в прегръдките си толкова много нощи в Опардум.

— Семейство? Нямам семейство. Има нещо сбъркано в мен, Каспар, или поне като че ли така мислят някои. Не че обичам да наранявам хората, но не ме интересува дали ги боли. Разбираш ли?

И Каспар изведнъж разбра.

— Ти си съвършеният убиец.

— Е, за съвършенство не знам, но определено не изпитвам разкаяние. Теб те намирах за много забавен и като любовник беше добър и силен, но ако издъхнеше върху мен, щеше да ми е все едно. Тъй че според Пъг най доброто за мен е да стоя тук и да работя за него.

— Съгласен съм.

Тя се усмихна и го стисна за ръката.

— Е, трябва да тръгвам. Ако видиш сестра си, предай й поздравите ми.

— Ще й предам — отвърна той и докато гледаше как Алисандра се отдалечава, сърцето му се изпълни с дълбока тъга.

По-късно същата сутрин Маликаи дойде и му каза:

— Магнус иска да поговори с вас. Каспар го последва през градината.

Магнус — стоеше до някакви уханни цветя, чието име Каспар не знаеше — каза:

— Уредено е да посетите сестра си.

— Кога?

— Сега! — каза Магнус и сложи ръка на рамото му. Изведнъж се озоваха в „Речната къща“.

— Има една заделена стая за вечеря в дъното. Сестра ви ви чака там.

Каспар влезе в стаята. Наталия седеше на масата.

— О, Каспар — ахна тя, стана и пристъпи към него. Бременността й личеше. Целуна го. — Мислех, че никога вече няма да те видя.

— И аз мислех, че няма да те видя никога вече.

— Колко си отслабнал…

Той се засмя.