Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

На запад се издигаха планините Суману, а отвъд тях бяха просторните степи, спускащи се до река Ведра и низ от дребни градове-държави. Тази естествена преграда предпазваше раджа от конфликт на запад. На юг територия владееха други дребни благородници и самозвани господари, а ако се съдеше по слуховете, раджът вече бе на път да спечели една щастлива малка война с един от съседите си в онази посока.

Но далече на юг, на брега на Синьото море, се намираше град Змийската река, за който местните хора не знаеха почти нищо. Някога той контролирал всичко от морето чак до Змийското езеро и бил управляван от съвет от местни кланове. Повече от това Каспар не бе разбрал. Все пак там спираха корабите, някои от които чак от Залезните острови, от южните кешийски градове, а понякога дори от Квег и Кралството. Което за Каспар означаваше път към дома. Тъй че натам се беше отправил той, война или не.

Фургоните продължаваха да се подрусват, а очите на Каспар обхождаха хоризонта, да не би да се появи някоя неочаквана беда. Не го допускаше, защото колкото по на юг пътуваха от Мубоя, толкова по-мирна изглеждаше околността. Най малкото — не и преди да се натъкнат на войната, за която говореха.

Каспар седеше на задницата на фургона. Единственото, което имаше да гледа, освен хоризонта, беше конският впряг, теглещ фургона зад неговия, и киселата физиономия на Кафа, неразговорливия стар колар, който нямаше кой знае какво да каже, ако изобщо кажеше нещо.

Коларят на неговия фургон беше бъбрив мъж, казваше се Ледану, и Каспар обикновено го пренебрегваше, тъй като думите му се търкаляха безсмислени и умът му се рееше без посока. Все пак му беше доскучало от многото мълчание и прецени, че ще може да изтърпи малко от дърдоренето на Ледану, стига да успее да измъкне късче полезна информация от пороя от думи.

— Разкажи ми за следващия град, Ледану.

— Ах! Каспар, приятелю — заговори дребният мъж, зарадван, че ще може да впечатли новия си спътник с многото си знания. — Симара е най-дивното място. Има странноприемници и бардаци, бани и къщи за хазарт. Много е цивилизован. — Каспар отпусна гръб на страницата и заслуша търпеливо пороя от подробности за заведенията, които според Ледану бяха най-забавните във всяка от гореспоменатите категории. Скоро разбра, че полезната информация, например разположението на войска, политиката в района, отношенията на Симар със съседните градове и други такива, ще липсва. Все пак беше полезно да чуе нещо за града, след като щеше да е неговият дом, докато не измисли как да продължи на юг.

Каспар се подпря на вратата и зачака да види дали ще се появи някой тази заран да търси работници. Беше традиция търсещите дневен труд да се срещат преди изгрев слънце в малкия пазар близо до северната порта на Симара. Беше си намирал работа всяка сутрин през първата седмица, откакто пристигна в Симара, и заплащането бе по-добро, отколкото в Мубоя.

Все още не се водеше пълномащабна война, но на южната граница се разиграваха някакви сражения, между Мубоя и владенията на някой си, наричащ себе си „краля на Сасбатаба“. Набираха се войници и тъй като заплатата беше сравнително добра, повечето работници хващаха оръжията. Тъй че Каспар беше зает постоянно. Също тъй отново беше намерил късмета си в хазарта, затова бе посъбрал в кесията си достатъчно монети, за да може да се изхрани още седмица, ако работата спреше. Можеше също да си позволи легло — всъщност нар под стълбището — в един местен приют. Хранеше се просто и не пиеше, тъй че всеки ден приключваше с малко повече, с отколкото бе започнал.

Надявал се беше друг керван да мине през града, запътен на юг, та да си намери служба като пазач, но по време на конфликта с краля на Сасбатаба всички продоволствия и други стоки, тръгнали на юг, бяха под изричен военен ескорт. Вече го завладяваше нетърпение да продължи пътя си към дома.

Трима мъже се появиха на пазара и всички работници тръгнаха по петите им с очакване. Каспар беше виждал тримата през последните няколко дни. Първите двама винаги наемаха двайсетина души общо, но третият се позадържаше, за да огледа внимателно мъжете, сякаш търсеше някакво невидимо качество, след което си отиваше сам.

Сега първият извика:

— Трябват ми трима берачи! Само опитни в овощарството!

Вторият рече:

— Трябват ми яки гърбове! Имам да пренасям товар. Десет мъже!

Но третият просто закрачи покрай затичалите се към първите двама наемащи и се приближи към Каспар.