Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Ей, ти — заговори със странен акцент. — Виждам те тук вече няколко дни. — Посочи меча на кръста на Каспар. — Знаеш ли как се използва това нещо?

Каспар се усмихна, но усмивката му не беше дружеска.

— Ако не знаех, щях ли да стоя тука?

— Трябва ми човек, който може да върти меч, а да има и други таланти.

— Какви таланти?

— Можеш ли да яздиш?

Каспар изгледа бъдещия си работодател и си даде сметка, че този мъж е опасен. Каквото и да му предложеше, сигурно щеше да е незаконно. Ако се окажеше така, имаше шанс да направи добри пари. Огледа лицето му и не намери нищо което да изпъква. Имаше остър нос, от който тъмните му очи изглеждаха прекалено събрани. Косата му беше намазана и плътно сресана, зъбите му бяха жълти и неравни. Дрехите му бяха от хубава тъкан, макар и просто скроени, и Каспар забеляза, че камата му е с дръжка от слонова кост. Но най-забележителното у този човек беше изражението му, уморено и угрижено. Каквото и да трябваше да прави, несъмнено щеше да е опасно и можеше да означава приличен доход. След като обмисли въпроса, той отвърна:

— Не отстъпвам на мнозина, по-добър съм от повечето.

— Странен говор имаш. Откъде си точно?

— От много места, повечето много далече от тука, но най-отскоро — от север, край Хеслагнам и Мастаба.

— Не си ли от юг?

— Не.

— Някакъв проблем, ако се наложи да се биеш? Каспар помълча за миг, уж че обмисляше отговора си.

Знаеше, че ако сделката включва кон, ще вземе работата, каквато и да се окажеше задачата му. Поне в този живот не се канеше да се връща в Симара. А ако работата не му харесаше, щеше да открадне коня и да препусне на юг.

— Ако работата е да се бия, не съм наемник. Но ако имаш предвид дали мога да се бия, ако ми се наложи, да, мога.

— Ако нещата тръгнат, както съм ги намислил, ще трябва да можеш само да яздиш, приятел. — Мъжът махна на Каспар да го последва. Докато крачеше, се представи:

— Аз съм Флин.

Каспар се закова на място.

— Кинок?

Флин се обърна рязко и заговори на езика на Островното кралство.

— Падината Таунтон? Ти?

— От Оласко.

Флин се огледа неспокойно и продължи на Кралската реч:

— Значи и двамата сме далече от дома, оласконецо. Но това може да се окаже волята на боговете — да дадат и на двама ни каквото ни трябва. Защото освен ако ужасно не греша, ти не си решил просто да дойдеш тук, в това забравено от боговете място, по свой избор. Последвай ме.

Мъжът, нарекъл се Флин, забърза по улиците в по-западналата част на търговския квартал, след което свърна по дълга задна уличка. Каспар запази лицето си безизразно и се постара да се държи спокойно, но сърцето му заби лудо. Флин беше презимето на един от учителите му в детството, мъж от района Кинок, част от държава, отдавна премахната от Островното кралство. Но обитателите й бяха съхранили силната си културна идентичност и все още говореха на език, използван само от тяхната общност. Учителят му го беше научил на няколко фрази, колкото да задоволи любопитството на момчето, но и това щеше да се смята за предателство от другите членове на клана. Мъжете на Кинок бяха несъкрушими бойци, поети лъжци и крадци. Склонни към пиянство, внезапни избухвания на гняв и на дълбока скръб, но ако този човек бе намерил път до тази забравена от боговете част от света, то той също толкова добре можеше да намери и път за връщане към цивилизацията.

Флин влезе в някакъв склад, който изглеждаше ветровит, прашен и тъмен. Вътре имаше двама мъже. Флин пристъпи встрани и кимна и без предупреждение другите двама извадиха мечовете си и нападнаха.

Каспар скочи надясно.

Преди атакуващият го да успее да реагира, извади меча си, извъртя се на място и замахна да му нанесе съкрушителен удар в гърба.

Оръжието на Флин едва отби удара и той извика:

— Стига! Видях достатъчно.

Все още говореше на Кралската реч. Каспар отстъпи назад, другите двама направиха същото. Флин бързо прибра меча си в ножницата и рече:

— Съжалявам, приятел, но трябваше да се уверя, че наистина можеш да използваш това нещо. — И посочи оръжието на Каспар.

— Казах ти, че мога.

— Срещал съм жени, които са ми казвали, че ме обичат, но това не го прави вярно — контрира Флин.

Каспар не прибра оръжието, но го отпусна.

— Проблем имаш с доверието, изглежда. Флин кимна с кисела усмивка и отвърна:

— Наблюдателен си. Виж сега, прощавай, но трябваше да се уверим, че имаш достатъчно ум да реагираш на беда по всяко време. Тези момчета нямаше да те убият, щяха само да те порежат малко, ако не бе успял да се защитиш.