Джейн Фийдър - Теменужени очи

Мълчанието му беше по-красноречиво от всеки отговор.

— Не, вероятно не — отговори си с мъка тя. — Лорд Сейнт Симон никога не би свързал живота си с една незаконородена испанска бандитка. Това е повече от ясно. — Тя се опита да се усмихне, но устните й затрепериха.

— Това са жестоки думи — промълви безпомощно той.

— Истината често е жестока. — Тя отстъпи крачка назад и очите й се проясниха. Сълзите бяха изчезнали, гневът и гордостта й помогнаха да се овладее. Нямаше да допусне този мъж да я гледа отвисоко. Как смее да си мисли, че тя не е достатъчно добра за него? Дъщерята на Ел Барон и Сесил Пенхалан нямаше да се унижава и да моли никого, дори лорд Сейнт Симон. — Не мога да се върна с теб в Испания. Ще направя онова, заради което дойдох в Англия. Но ти вече не си в състояние да изпълняваш договора ни, милорд полковник, затова те освобождавам от задълженията ти.

Сега беше истинска Пенхалан, студена и арогантна, и той трябваше да се пребори с гнева си от непримиримостта й. Поклонът му беше церемониално скован.

— Естествено можеш да останеш в Трегартън, колкото желаеш. Люси ще ти помага и занапред, сигурен съм в това. Мисля, че тя е по-подходяща за тази задача.

Подходяща? Какво общо имаше това. Тя му обърна гръб и проговори ледено през рамо:

— Сбогом, полковник, желая ти добър път.

С тези думи тя прекоси празния салон и се запъти с лека крачка към трапезарията. Джулиън се прокле наум. Как можа да й направи това предложение, след като знаеше, че тя ще го отхвърли? Отчасти го направи заради самия себе си, но и заради нея. Това беше отчаян опит да я предпази от страшното откритие коя е в действителност, от болката, която щеше да изживее след подигравките и насмешките на Седрик Пенхалан.

Но сега всичко беше свършило и той нямаше да чака следващото утро, за да замине за Лондон. Ако тръгнеше малко преди разсъмване, щеше да закуси в Бодмин й да прекоси тресавището на дневна светлина.

Тамсин излезе от салона и се качи в стаята си. Хосефа, която я чакаше, беше задрямала в креслото до камината. Когато момичето й влезе в стаята си, тя скочи зарадвано, но като видя лицето му, нададе ужасен вик.

— Тази вечер не желая да говоря за това — заяви с безизразно лице Тамсин. — Иди да си легнеш, утре сутринта тримата ще седнем и ще си поговорим за всичко.

Хосефа излезе колебливо от стаята. Знаеше, че когато Тамсин й говореше с този тон, нямаше смисъл да се съпротивлява. Така говореше и Барона и никой не се осмеляваше да му възрази.

Внезапно вятърът нахлу през отворения прозорец и Тамсин се разтрепери. Тя чу шума на прибоя и разбра, че наближава буря. Скръсти ръце пред гърдите си и пристъпи към прозореца. Облаците се носеха с луда скорост по небето, мекият вятър изведнъж беше станал студен и влажен. Великолепното лятно време свършваше.

Тя чу гласове откъм входната алея. Последните гости си тръгваха. Всички бързаха да се приберат в къщи преди дъжда.

Тамсин не знаеше колко време бе стояла до прозореца и бе наблюдавала буреносните облаци. Усещаше засилващия се вятър, който се блъскаше в рамките на прозорците и развяваше пердетата. Първите едри дъждовни капки я събудиха от вцепенението. Тя затвори бързо прозореца и спусна завесите, за да прогони бурната нощ, после се съблече. През цялото време мислите й работеха бързо и прецизно и тя най-после беше в състояние да преодолее шока от изживяното тази вечер.

Не беше очаквала, че краят ще дойде така внезапно, и то от страна на Джулиън. Лошото беше, че това стана точно след срещата й със Седрик Пенхалан, която я разтърси до дън душа и й отне възможността да реагира правилно. Седрик знаеше коя е тя. Прозрението се четеше в погледа му, той пое спокойно хвърлената му ръкавица. Тя искаше да си поиграе с него още малко, да му покаже, че може да се движи сигурно във висшето общество. Искаше й се той да се пита коя ще бъде следващата й стъпка и откъде ще дойде ударът. Джулиън унищожи трескавата възбуда, която я бе обзела. Предложението му удари като бомба грижливо изработения й план и разруши всичките й намерения. Вместо да разбере това предложение като възможност за по-тясна връзка, тя чу само думите и реагира в пристъп на сляпа ярост. Не можеше да си позволи такива чувства. Те не се вписваха в плана й за отмъщение, нито в любовта й към Джулиън.

Тя се пъхна в леглото си и се зави до брадичката.

Ако Джулиън наистина искаше да се върне в Испания, тя щеше да замине с него. Половин хляб беше по-добре от нищо. Другата половина трябваше тепърва да бъде омесена.