Джейн Фийдър - Теменужени очи

Значи във вените на Тамсин течеше кръвта на Пенхалан. Синята кръв на едно от най-влиятелните семейства в страната. Но тази кръв беше лоша. Тя беше развалена от безогледното честолюбие на виконта и подлите и злобни номера на племенниците му.

Велики боже! В тези нежни сини вени, които прозираха под нежната кожа, кръвта на един отхвърлен от обществото разбойнически барон се беше смесила с кръвта на един тиран. Той си припомни гордо изправената й стойка, дръзко вирнатата брадичка, святкането на очите й, когато я предизвикваше, ядно стиснатите устни, когато не беше успяла да наложи волята си. Все качества на рода Пенхалан.

Ами безогледната й решителност, слепият стремеж към целта, начина, по който отстраняваше всички препятствия?

Но Седрик Пенхалан никога нямаше да я признае, даже ако тя притежаваше недвусмислени доказателства, че е дете на сестра му. Не само личната му гордост щеше да му попречи да признае връзката си с незаконороденото отроче на един испански разбойник. Но имаше и друго: ако признаеше роднинството си с Тамсин, той трябваше да даде публично обяснение за смъртта на сестра си, за погребението и траура. Това щеше да предизвика обществен скандал. Защо, за бога, беше прибягнал до тази измама? Вероятно Селия се беше противопоставила на волята му и той я беше отстранил от пътя си. Или Сесил… Селия… беше избягала от дома си. Както бе загатнала старата дама, тя е била едно своенравно малко момиче и може би не е искала да живее под опеката на властния си брат. Така Седрик се беше видял принуден да измисли някакво обяснение за пред обществото. Нещата започваха да придобиват ясни очертания.

Джулиън имаше чувството, че главата му ей сега ще експлодира. Той се отвращаваше от Пенхаланови и от всичко, свързано с тях. Преди двайсет години Седрик беше манипулирал живота на най-близките си хора за своя собствена изгода и Тамсин беше непредвиденият резултат от това дело.

И този непредвиден резултат беше на път да преобърне с главата надолу целия светоглед на лорд Сейнт Симон от Трегартън и всичките му дълбоко вкоренени представи за бъдещето. По някакъв противоестествен начин той беше попаднал в мрежата на Пенхалан и се оплиташе все повече.

Джулиън беше научен да гледа живота право в очите и никога да не губи самообладание, но днес не беше в състояние да се успокои. Не можеше да си представи, че би могъл да прекара целия си живот с Тамсин, но не можеше да понесе и мисълта, че ще я загуби. Не можеше да си представи живота без нея.

А как да й открие какво бе узнал тази вечер? Каква полза, ако тя узнае от какво семейство произхожда? Седрик Пенхалан щеше да й се изсмее в очите, щеше да разруши мечтата й да намери семейство, което да й замести загубеното.

Докато Джулиън бродеше безпокойно в плодната градина, в Трегартън пристигна Седрик Пенхалан. Нарочно дойде последен и домакинята вече беше напуснала мястото си до стълбището.

Седрик спря на прага на салона и огледа презрително пъстро облечените жени, които пърхаха като пеперуди в огромното помещение, и строгите фракове на придружителите им. Музикантите свиреха валс и той откри веднага дъщерята на Селия, която се носеше из залата в прегръдките на строен млад мъж с униформата на местния полк.

Седрик остана до вратата, загледан в крехката фигура. Селия носеше същите цветове, припомни си той, и танцуваше със същата прелест.

— Лорд Пенхалан, вашето посещение е голяма чест за нас. — Люси тичаше задъхано към него. В погледа й имаше безкрайно учудване. Тя потърси Джулиън, който непременно трябваше да поздрави важния гост, но не го откри никъде. Затова се поклони пред виконта и му подаде ръка.

— Ще позволите ли да ви донеса чаша вино? О, Гарет… — Тя се усмихна облекчено при вида на мъжа си, който беше застанал на няколко крачки зад нея. — Гарет, това е лорд Пенхалан.

Гарет също потърси с очи Джулиън. Нямаше никакво намерение да разговаря с мъж, който се движеше в най-влиятелните кръгове и беше една от скритите пружини на властта. Освен това не можеше да понесе подигравателния поглед под гъстите посивели вежди. Все пак реши да потърси подходяща тема и попита негово благородие интересува ли се от коне за езда.

Тамсин бе усетила, че чичо й влезе в залата. Когато музиката замлъкна, тя благодари на партньора си, извини се и отклони поканата му да хапнат заедно.

После му обърна гръб и се запъти право към чичо си. Седрик не я изпускаше от поглед.

— О! — промърмори зарадвано Люси. — Тамсин, позволи ми да ти представя лорд Пенхалан. Виконт, това е повереницата на брат ми, сеньорита Барон. Тя дойде при нас от Испания, херцог Уелингтън…