Джейн Фийдър - Теменужени очи

— В никакъв случай няма да носиш рубините — върна се към първоначалната тема той. — Младите неомъжени момичета носят само перли, тюркоази, гранати или топази. Всички останали камъни се смятат за вулгарни.

— Колко досадно!

— Права си — съгласи се с усмивка той. — Има още нещо, което не бива да забравяш: младите момичето никога не излизат на преден план. Не можеш да танцуваш, преди партньорът да ти е бил представен официално, и можеш да танцуваш само по веднъж с всеки партньор. Ако не танцуваш, трябва да останеш до стената заедно с възрастните дами.

— Ти сериозно ли говориш? — Тамсин се изправи и го погледна в очите. За съжаление в стаята беше много тъмно.

— Никога не съм бил по-сериозен. — Джулиън видя ужасеното й лице и се ухили. — Нали това е ролята, която искаше да играеш, глухарче?

— Сигурно ти доставя голямо удоволствие непрекъснато да ми го напомняш, нали? — изфуча тя и го удостои със зъл поглед, но очите й сияеха от спомена за любовната игра.

— Може би. — Той се ухили още по-широко. — Разбира се, с мен можеш да танцуваш най-малко два пъти, защото съм нещо като твой настойник… Освен това можеш да танцуваш и с Гарет.

— Много благодаря. Каква примамлива перспектива. — Тя се хвърли на възглавницата до него. — Всъщност, исках да ти кажа още нещо… Не знам колко ще струва този прием, но тъй като той е част от плана ми и представлява моят дебют в обществото, трябва да взема участие в разходите. Ако можеш да ми представиш сметката…

— О, един от рубините ти ще ме обезщети богато и пребогато — прекъсна я развеселено той и изведнъж си припомни пещерата на Аладин в Елвас, когато тя му предложи богатството си, а той не я разбра и побесня от гняв, защото си помисли, че бе решила да му плати като на нает лакей. А тя му бе предложила богатството на прекрасното си тяло и невероятната си фантазия.

— Какво има? — Тамсин видя напрежението в лицето му, забеляза стиснатите устни и сърцето й се сви. А само преди миг се смееше и очите му святкаха, пълни с чувствено удоволствие, точно както най-много обичаше да го вижда.

Той не й отговори, само я притегли към себе си и започна да я милва. Тя беше смутена от внезапната промяна в поведението му и се смути още повече от силата, с която сега притисна тялото си към нейното, от настойчивостта на желанието му. Ала се остави на вихърът на страстта, прие го в себе си и се загуби в ритъма на любовта му. Седмиците отлитаха и Седрик Пенхалан щеше да падне в мрежата, която бе разпростряла… и всичко щеше да свърши.

— Мили боже! — промърмори Тамсин, докато се разглеждаше в голямото въртящо се огледало. Вече беше свикнала да носи рокли, но повечето й дрехи бяха от батиста и муселин и сега не можеше да свикне с коприната и дантелата. Балната рокля оставяше раменете и ръцете й открити, деколтето беше много дълбоко и разкриваше както повдигнатите й гърди, така и долинката помежду им.

Досега Тамсин почти не се беше замисляла за собственото си тяло и винаги се чувстваше добре в кожата си, но днес й се струваше направо неприлично да насочва вниманието на толкова много хора върху определени места от тялото си. Припомни си как Сесил й бе описала роклята, която беше носила на дебюта си. Била толкова дълбоко изрязана, че при навеждане се виждали дори връхчетата на гърдите й. Припомни си смеха на Сесил и дяволития блясък в очите й, докато й разказваше как си веела с ветрилото, за да привлече вниманието към гърдите си, макар да се правела, че ги прикрива.

Тамсин преглътна мъчително. В гърлото й беше заседнала огромна буца.

— Как намираш роклята, Хосефа? — попита тихо тя. — Приличам ли на Сесил?

Блестящите черни очи на Хосефа огледаха стройната фигура от глава до пети.

— Сякаш си й отрязала главата, миличка — отговори тя и очите й овлажняха, но после се усмихна и се наведе, за да приглади диплите на полата и да подреди шлейфа.

На вратата се почука.

— Мога ли да вляза? — Люси провря глава през открехнатата врата. — О, Тамсин! — въздъхна тя, като влезе в стаята. — Изглеждаш прекрасно!

— Глупости. — Тамсин се изчерви. — Аз съм тънка като пръчка, кожата ми е прекалено кафява, а косата ми е ужасно къса.

— Не си права. — Люси поклати глава. — Не говори така. Изглеждаш прекрасно. Толкова различна… но прекрасна. — Тя се изправи пред огледалото и се огледа критично. — Допреди минута обичах тази рокля, но сега ми се струва досадна и безлична в сравнение с твоята.

— Глупости! — Тамсин избухна в смях. — Ти искаш само да чуеш комплименти. Засрами се, Люси.