Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Миранда избра подходящия момент и започна акробатичния си номер. Чип се включи активно и повтаряше майсторски изпълненията й. Докато се въртеше във въздуха и танцуваше по гредата, тя беше заета да преценява и критикува изпълнението си. Съзнаваше, че е загубила голяма част от сръчността си, и се закле да се упражнява усърдно в отдалечената си спалня. Доставяше й огромно удоволствие отново да прави онова, с което бе беше занимавала през целия си живот, да усеща как кръвта пулсира във вените й, как мускулите й се опъват и тялото й се извива гъвкаво, да слуша въодушевените ръкопляскания на публиката.

Тя се разходи на ръце между зрителите, накара кръвта на наобиколилите я мъже да закипи, изкуши ги безсрамно със съвършените извивки на тялото си, облечено само в тесни панталони и жакетче.

Изведнъж една ръка я улови за глезена и сложи край на изпълнението й. Очите й, които бяха на равнището на земята, се устремиха към чифт високи ботуши за езда, полуприкрити от дълга наметка. Но онова, което й подсказа кой стоеше пред нея, беше усещането на мъжките пръсти върху глезена й.

— Милорд? — прошепна стреснато тя.

— Същият — отговори граф Харткорт и тонът му беше сух като есенна шума.

Когато намери неразбираемата бележка на Мод до лорд Харткорт, Берта изпадна в луда паника. Въпреки истеричния си страх за младата господарка, тя притежаваше достатъчно разум и не отиде при лейди Дюфорт с тази скандална история.

Гарет изслуша с каменно лице силните думи на възбудената старица… Откакто тази нахалница, тази дяволска двойничка на лейди Мод влязла в къщата, с милото й момиче станала странна промяна. По-рано никога не правела такива неща; дори насън не й хрумвало да напусне дома си без подходящи придружители и без да каже точно къде отива. Другото момиче сигурно я е принудило да тръгне с него. Невъзможно било лейди Мод да е сторила такова нещо по собствена воля!

Гарет прочете набързо надрасканото съобщение на Мод. Не разбра много, но не му беше трудно да си представи останалото. Онова момче, Роби, беше отвело Миранда в града при семейството й и по някаква незнайна причина Мод се бе съгласила да я придружи.

Той изпрати Берта в стаята на Мод и й заповяда да пази мълчание за отсъствието на господарката си. След това се облече и отиде в оборите, за да заповяда да оседлаят коня му и да узнае с какво са излезли лейди Мод и придружителите й. Узна, че са взели носилката, и се успокои.

След кратка езда Гарет срещна носачите си в подножието на Людгейт Хил. Седнали на една пейка пред кръчмата „Пилето и пъдпъдъкът“, те си пиеха бирата и се наслаждаваха на топлото слънце, докато чакаха завръщането на лейди Мод. Гарет научи от тях посоката, в която бяха тръгнали дамите, изкачи хълма до катедралата „Свети Павел“ и бе привлечен от веселите мелодии, ръкоплясканията и смеховете, които идваха от тревистото площадче зад църквата.

Тъй като беше на кон, той виждаше надалеч и главите на множеството не му пречеха. Позна Гертруд, Бертран, Люк и малкото му куче, после вниманието му бе приковано към лицето на Мод. Младата лейди, която живееше в неговия дом, изглеждаше напълно променена: бузите й бяха зачервени, тя се смееше весело, косата й се бе разпиляла по раменете и падаше в безредие по гърба. Стори му се невероятно, но не, тя наистина свиреше на тамбура, от време на време я вдигаше над главата си и се подрусваше в ритъма на музиката като истинска циганка!

Погледът му се плъзна по-нататък, но в първия момент не откри и следа от Миранда. Отзад се премяташе едно младо момче… по дяволите, това не беше никакво момче, това беше Миранда! Веднага позна стройното, гъвкаво тяло. Даже от това разстояние виждаше ясно похотливата възбуда по лицата на мъжете в първата редица. Това малко дяволче го правеше нарочно. Тя си играеше с тях, изкушаваше ги със съвършените си извивки, в един миг се озоваваше в опасна близост до тях и когато ръцете им се протягаха да я докоснат, умело отскачаше назад.

Гарет скочи от седлото, подаде юздите на едно улично хлапе и си проби път през навалицата. Миранда тъкмо се разхождаше на ръце пред зрителите и излагаше на показ съвършено оформените си задни части, стегнати в кожения панталон. Без да бърза, Гарет улови едното й стъпало и го стисна здраво.

Сред множеството се надигна луд смях.

— Милорд? — прошепна изумено Миранда.

— Същият. — Той отпусна хватката си и тя се преобърна, за да стъпи на краката си, приглади назад косата си и отново го дари с онази прекрасна интимна усмивка, която го изпълни със смесица от страх и дива радост, чувства, които не смееше да признае дори пред себе си. Зрителите заръкопляскаха ритмично, за да изразят разочарованието си от внезапния край на представлението. Мод отпусна тамбурата си, а акробатите бяха толкова стъписани, че не посмяха да продължат.