Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Мама Гертруд се овладя първа. Тя смушка сина си с върха на чадъра си и Люк изскочи напред, следван от Фред, за да изпълни номера си. Чип смъкна шапката от главата си и тръгна да събира пари за изпълнението на Миранда. Представлението продължи.

— Елате и се запознайте със семейството ми — каза тихо Миранда. — Помогнах им, защото доходите им са спаднали катастрофално. — Тя мушна ръка под лакътя му и го поведе към трупата. — Видяхте ли как хубаво свиреше Мод? Тя е направо родена за артистка! — Смехът и прозвуча безгрижно. Явно още беше под впечатлението на успешното си изпълнение.

Гарет осъзна, че тя дори не бе помислила колко осъдително е сутрешното й занимание в очите на доброто общество. За разлика от нея Мод трепереше от страх. Когато застанаха пред нея, лицето й беше бяло като платно, очите широко отворени и пълни с ужас.

— Л-лорд Харткорт… — прошепна с пресекващ глас тя.

— Много се радвам, че открих у повереницата си такъв изявен музикален талант — поздрави я с нежна усмивка той. — Продължавай да свириш, мила, аз няма да ти преча.

Изумлението на Мод нарасна. Тя погледна Миранда, която се усмихваше одобрително и не изглеждаше ни най-малко обезпокоена, после отново вдигна поглед към лицето на настойника си. Очите му святкаха развеселено, устата беше изкривена в усмивка. Той й махна окуражително с ръка, за да й даде да разбере, че може да продължи да свири.

— Всичко наред ли е, момиче? — обади се рязко Бертран, който беше застанал зад графа. Един пътуващ артист не можеше да заговори благородник, без да получи изрична покана, но непрекият му въпрос се отнасяше еднозначно до сплашващото присъствие на изискания господин.

— Да, разбира се. Това е лорд Харткорт. Милорд, това е Бертран. Може би го помните от Дувър. Чувствам се толкова виновна. Заради мен и заради онази история с Чип е трябвало да прекарат една нощ в затвора!

Бертран се поклони, но недоверието в очите му остана.

— Много ми е приятно, ваша светлост.

— Какво става тук? — попита задъхано мама Гертруд и перата на шапката й се разлюляха. — Не е позволено да се пипат артистите, сър!

— Това е лорд Харткорт, мама Гертруд — обясни бързо Миранда. Гертруд не се плашеше от никого и когато вярваше, че е в правото си, нападаше с груби думи дори благородниците.

— Аха. — Едрата жена подложи лорда на щателен оглед. — Надявам се, че ще бъдете почтен към нашата Миранда, сър.

— Гертруд! — извика ужасено младото момиче.

Макар да беше неприятно засегнат от откровеността на тази пътуваща артистка, Гарет не допусна това да се забележи.

— Разбира се, мадам — отговори сериозно той. — Смятам, че Миранда ви е разказала за уговорката ни?

— Да, каза ни, милорд — отговори Бертран. — Разбрахме, че сте й обещали петдесет златни нобли. — В тона му имаше неприкрито предизвикателство.

— Това е вярно — отговори все така сериозно Гарет.

— Парите обвързани ли са с допълнителни условия? — попита строго мама Гертруд. — Има ли нещо, за което би трябвало да уведомите семейството?

Гарет погледна Миранда, която се чувстваше ужасно неловко.

— Нито едно — отговори спокойно той.

— Много добре, милорд. Надявам се, че не ни се сърдите — промърмори смутено Бертран.

— Дори напротив. Миранда е щастлива, че има толкова мило и грижовно семейство.

Гертруд и Бертран се погледнаха зарадвано, Миранда изглеждаше слисана. Мод, забравила тамбурата си, изслуша разговора с недоверчиво смайване. Графът явно беше развеселен от приключението и ни най-малко не се сърдеше, че бе намерил братовчедка си в такова съмнително общество. Не се разсърди дори когато видя подопечната си, лейди Мод д’Албар, да свири на тамбура, за да забавлява простия народ на улицата. Това беше повече от странно. Никога не беше подозирала за съществуването на тази страна от характера му. Изражението на лицето му беше съвсем различно от онова, което тя познаваше. Очите му се смееха, чертите бяха меки, нито следа от коравия цинизъм, който беше отличителен за него.

— Въпреки това — продължи развеселено Гарет, — ще се наложи да ви отнема Миранда и да я върна в дома си. Все пак тя има да изпълни важна задача.

— О, да, разбира се, милорд. Най-добре е да си тръгне с вас — отговори Бертран. — Бързо иди в стаята ни и си облечи прилична рокля, момиче. А ти, Гертруд, върви с нея. Ако негово благородие няма нищо против да изпие една хубава бира с прост човек от улицата, за мен ще бъде удоволствие да го поканя в най-близката кръчма, докато чакаме Миранда. — И той показа с грейнало лице таверната в другия край на улицата.