Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Ние сме много радостни, че Мод се излекува напълно от многобройните си страдания. Вероятно това е повлияло и върху характера й — обясни с лека усмивка Майлс.

Лейди Мери го погледна пронизващо.

— Това е цяло чудо, милорд. Никога не бях чувала за такова пълно излекуване.

— За лейди Мод ли говорите? — Кип Роситър се отдели от съседната група и отиде при тях. — И аз съм учуден от това пълно преобразяване. Не мога да повярвам, че млада дама, която е живяла години наред в усамотението на спалнята си, изведнъж се измъква от скъпоценната си обвивка със сръчността и енергията на пеперуда. Непременно трябва да ми дадете името на лекаря си, лейди Дюфорт. Ще ми се и аз да се възползвам от таланта му.

Бузите на Имоджин се оцветиха в тъмночервено. Кип често я объркваше и тя винаги имаше чувството, че й се подиграва. За съжаление никога не можеше да разбере на какво се дължаха саркастичните му забележки. Но тук дебнеше опасност, това беше повече от ясно.

— И с какъв замах танцува — отбеляза неодобрително лейди Мери. — Забелязахте ли, сър Кристофър, че лейди Мод буквално подскача по време на танца?

— Никога не бих употребил думата „подскачане“, мадам — отговори с лека усмивка Кип. — Движенията на дамата издават съвършена грация и елегантност.

Мери го изгледа кисело.

— Учудвам се, че не сте внушили на лейди Мод да проявява малко повече приличие, мила — обърна се тя към Имоджин. — Не е редно една дебютантка да бъде толкова дръзка.

— Може би се вълнува от пристигането на обожателя си — предположи Кип. — Вярно ли е, че херцогът ще дойде утре, мадам?

— Да, чакаме го в късния следобед — отговори иззад ветрилото си Имоджин.

— Мразя мисълта, че подопечната на лорд Харткорт има безсрамието да се излага по този начин само защото очаква скорошното пристигане на високопоставения си годеник — продължи лейди Мери. — Просто не мога да повярвам, че Гарет й разрешава да се държи така.

— Според мен в държанието на Мод няма нищо осъдително — намеси се енергично Майлс. — Тя е млада, темпераментна, весела и се наслаждава на първото си излизане в обществото. Никой не се изказа отрицателно за поведението й. Вече всички знаят, че кралицата я харесва много и е нарекла присъствието й освежително за двора.

— Браво! — Кип изръкопляска одобрително, но погледът му беше пронизващ. — Онова, което казах, съвсем не беше критично, Дюфорт, в никакъв случай. Исках само да изразя смайването си, че лейди Мод, която познавам от детските й години, е станала така… така възхитително жива и контактна — заключи той. Усмихна се на дамите, поклони се церемониално и се отдалечи.

— Питам се къде е Харткорт — проговори с хленчещ глас лейди Мери. — В последно време почти не го виждам. Явно политиката го е обсебила. — Тя се засмя изкуствено.

— Бъдете благодарна, че бъдещият ви съпруг е толкова целеустремен, мила Мери — отвърна поучително Имоджин. — Жената, чийто съпруг е загрижен за кариерата си, трябва да се смята за щастлива. — И тя хвърли укорителен поглед към лорд Дюфорт.

Майлс беше свикнал с подобни атаки и отдавна бе престанал да се защитава. Към групата им се присъедини още една дама, висока и пълна, загърната в шафрановожълто копринено кадифе, с огромна колосана яка, която й пречеше да сведе глава.

— Лейди Авермът, днес изглеждате великолепно — поздрави сърдечно лордът. — Този специален нюанс на жълтото ви стои чудесно.

Дамата засия от радост. Комплиментът от устата на този всепризнат експерт по въпросите на модата беше крайно ласкателен.

Имоджин се усмихна скептично. Цветът само подчертаваше болнавата бледност на дамата. Но когато беше нужно, Майлс ставаше съвършен лицемер, а тя нямаше намерение да го укорява за това особено полезно социално качество. Лейди Авермът беше жена с влияние и не беше добре да я имаш за свой враг.

След като изпълни дълга си, Майлс се извини с поклон и се отдалечи. Мършавите му крака преодоляха с учудваща бързина разстоянието между съпругата му и приятното убежище на стаята за карти.

— Вашата млада братовчедка вдигна голям шум — отбеляза новодошлата с крив поглед към танцовата площадка. — Танцува с голяма прелест.

— Наехме й най-добрите учители — отговори доволно Имоджин.

— Според мен и най-добрият учител не е в състояние да научи младите дами на грация и чувство за ритъм.

— Момичето има таланти — отбеляза неутрално Имоджин.

— Чух, че херцог Роаси пристига утре, за да я ухажва. — Очите на графинята заблестяха жадно. Тя беше известна клюкарка.