Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Удоволствието е изцяло мое — отговори също така любезно Гарет. — И бирата ще бъде за моя сметка. — Без да хвърли поглед към момичетата, той хвана Бертран под ръка и го поведе към кръчмата.

— Братовчед ми ще пие с един пътуващ артист — прошепна страхопочтително Мод.

— Компанията на Бертран е също така приятна като на всеки друг — отвърна сухо Миранда, макар че беше изненадана не по-малко от Мод. Тя знаеше, че Гарет умее да се държи непринудено с обикновените хора, но за Мод това беше напълно ново преживяване. Приемането на класовите различия беше едно, но дружеският разговор и пиенето с прости хора бяха нещо съвсем друго.

Към Гарет и Бертран се присъединиха Раул и Джебедия. Макар да предполагаше, че трябва да спечели на своя страна първо мама Гертруд, лордът положи големи усилия да разпръсне смущението на мъжете. Трябваше му абсолютното им доверие. За да осъществи онова, което беше замислил, те трябваше да бъдат на негова страна и да му помогнат да убеди мама Гертруд в справедливостта на намеренията си.

Когато Мод и Миранда се върнаха, Миранда отново в роклята от червена дамаска, графът седеше в небрежна поза на ниската пейка с чаша ейл в ръце и с видимо удоволствие слушаше една от безбройните истории на Раул.

Смущението на Миранда нарасна. Лорд Харткорт нямаше причина да бъде толкова любезен със семейството й, нямаше причина да пие с тях и да слуша историите им. Въпреки това явно се чувстваше много добре. Сигурно му беше приятно да седи редом с хора от простолюдието. А може би тайно в себе си се забавляваше с тях. Това обяснение не се хареса на Миранда и тя побърза да го отхвърли. Човек трябва да има много лош характер, за да се весели за сметка на хората, които едва преживява. Гарет беше твърде великодушен, твърде искрен, за да е способен на такава подлост.

Когато видя двете момичета, Гарет скочи и изсипа шепа монети на масата.

— Допийте си, джентълмени. Щеше ми се да остана още малко с вас, но трябва да отведа дамите у дома, преди отсъствието им да е вдигнало още по-голям шум. — Мъжете го изпратиха с нестроен хор от сърдечни поздрави. Графът се поклони пред двете момичета и им предложи да се хванат от двете му страни, за да отидат при носилката.

Миранда спря за момент до вратата.

— Ще дойда пак колкото се може по-скоро — обеща тя. — И ще донеса нови дрешки за Роби. Люк… — Тя се огледа търсещо. Младият мъж стоеше на няколко крачки от другите и гледаше мрачно пред себе си. — Люк, грижи се за Роби. Знаеш, че се уморява бързо.

Гарет спокойно изчака Миранда да се сбогува с трупата. Овладяното лице не издаваше нищо от нетърпението му, нищо от твърдата му решителност колкото се може по-бързо да откъсне Миранда от тези хора. Тази тясна връзка, и емоционална, и физическа, трябваше да бъде разкъсана веднъж завинаги, ако искаше начинанието му да постигне желания успех. Времето на скитническия живот беше свършило. Тези хора не можеха да сторят нищо добро за Миранда. Тя щеше да живее в нов свят и имаше нужда от нови връзки.

Когато се присъедини към Мод и Гарет и тримата тръгнаха към кръчмата, където чакаха носачите, Миранда беше тиха и затворена в себе си. Момчето, което беше отвело коня на графа до кръчмата, тръгна след тях, а Чип подскачаше безгрижно по улицата. Гарет не направи опит да изтръгне Миранда от размишленията й. Усещаше, че е объркана, и беше готов да остави мислите й да работят за него.

Миранда не знаеше какво точно изпитва. Радостта й от новата среща със семейството беше заглушена от потискащото чувство, че всъщност тя не принадлежи вече към тях. Не можеше да проумее как една толкова кратка раздяла е могла да предизвика тези дълбоки промени. Въпреки това се чувстваше различна от другите, отдалечена. Като че нощта в градината я бе създала наново, като че тя беше станала съвсем друг човек. Но трупата беше нейното семейство, тя ги обичаше, дължеше им вярност и подкрепа. В същото време осъзнаваше с болезнена яснота близостта на Гарет, на тялото и кожата му, на всяко отделно косъмче по силните му ръце, и това усещане беше толкова силно, сякаш той беше част от собственото й тяло, част от душата й.

Как да съчетае тези две задължения за вярност? Как да съчетае емоционалните изисквания и претенции на двата свята?

— Все още не мога да повярвам, че братовчед ми умее да бъде така отзивчив и дружелюбен — заговори Мод, когато най-после седнаха в носилката. — Вместо да ми се скара, той ме поздрави за доброто свирене. Явно се забавляваше. Никога не бях помисляла, че може да бъде толкова весел и непринуден.