Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Мод почти никога не беше ходила пеша, дори в градините, и дори не бе помислила да си сложи по-здрави обувки и по-дебели чорапи. Хората край нея бяха боси и въпреки това стъпваха безгрижно по острите камъни. Други бяха обути в тромави дървени налъми и обуща, които тракаха оглушително. Тя се чувстваше не на мястото си сред този забързан свят, тромава и трудно подвижна, сякаш беше слязла от друга планета.

Чип беше на седмото небе. Той седеше на рамото на Миранда, бърбореше развеселено и непрекъснато сваляше шапка, за да поздравява минувачите. Когато излязоха на едно кръстовище с обрасло с трева площадче в средата, където даваха представление е танцуваща мечка, той се хвърли към артистите и изчезна в навалицата.

— Остани тук, Чип! — извика подире му Миранда. — Не обичам да работя с танцуващи мечки. Не мога да понасям тъжните им очи и изранените ноздри.

— Освен това не си облечена за представление — напомни й остро Мод. Тя не искаше Миранда да изчезне и да я остави сам-самичка в този чужд свят.

— Не се бой, няма да те оставя — отговори Миранда, която бе разбрала загрижеността й. — Отпусни се и се забавлявай. Има толкова интересни неща.

Това беше съвсем вярно и Мод се успокои. Любопитството й се събуди и тя се огледа наоколо. Изкачиха се по хълмчето към катедралата „Свети Павел“, като непрекъснато спираха, за да разгледат малките магазинчета от двете страни на улицата. На един ъгъл си купиха ябълки и джинджифилови сладки. От една задна уличка се понесе музика и Миранда инстинктивно последва звуците, които я привличаха като магнит. Трио музиканти свиреше под една арка, мъжът с лютнята изпълняваше балада с доста писклив тенор. На калдъръма беше оставена обърната шапка.

— Хайде да послушаме — предложи Миранда и двете момичета спряха от другата страна на улицата. Чип скочи от рамото на Миранда, отиде при музикантите и се разходи гордо напред-назад. Лицето му светна и той нагоди движенията си към лиричната тъга на мелодията.

Мъжът с цигулката се ухили доволно.

— Я да видим дали маймунката умее да танцува, Ед. — Той даде тон и триото засвири жив народен танц.

Чип спря за момент, вслуша се внимателно в мелодията и започна да танцува. Много скоро около весело подскачащата маймунка се събра цяла тълпа зрители и Миранда въздъхна примирено, макар че очите й се усмихваха.

— Как ли ще го измъкна оттам…

— Нищо, вече сме близо — отговори Роби и приседна на прага на къщата, за да облекчи сакатото си краче.

Зрителите ръкопляскаха въодушевено на маймунката, музикантите сияеха. Когато мелодията свърши, Чип свали шапката си и тръгна да събира пари, както си му беше обичай.

— Ей, искаме си нашата част! — извика почти сърдито мъжът с лютнята и очите му светнаха жадно. Никога не беше виждал толкова пари накуп за едно представление. Той скочи от сцената и хукна след Чип, но маймунката му избяга без усилия и се върна при Миранда, за да й покаже пълната с монети шапка.

— Ей, ей, това са наши пари — заяви гневно мъжът, но когато видя скъпоценната рокля на Миранда, загуби ума и дума. Мод се дръпна уплашено в тъмния вход, убедена, че заради няколкото дребни монети в шапката на Чип непознатият ей сега ще им пререже гърлата.

Миранда остана напълно спокойна.

— Вземете всичките пари — отговори тя, взе шапката от ръцете на Чип и изсипа монетите в шепите на мъжа. — Чип искаше само да се позабавлява.

Музикантът се почеса по главата, погледна я и промърмори смутено:

— Не се сърдете, милейди. Не исках да бъда лош.

— Няма нищо — ухили се Миранда и отново хвана Мод под ръка. — Върви напред, Роби.

Тримата завиха по една широка улица и от края й се чу изненадан вик.

— Миранда… Миранда! — Към тях се втурна едър млад мъж, тромав и непохватен като новородено конче.

— Люк! Ах, Люк! — Миранда остави Мод на улицата и се втурна срещу младия мъж.

— Толкова се тревожехме за теб! — извика отдалеч Люк, прегърна я с една ръка и я притисна до гърдите си, а с другата сръчно улови Чип, който също беше зарадван от срещата. — Ако не бяха Чип и Роби, никога нямаше да те позная в тези дрехи! — Той я оглеждаше смаяно, без да обръща внимание на Мод, която колебливо се приближи и застана на няколко стъпки от тях.

— Първо видях Чип. Тъкмо се наведох от прозореца да видя какво става на улицата и веднага познах Чип с жакетчето му и шапката, и изобщо… не можеше да бъде друг… после видях Роби, хукнах надолу по стълбата и докато отворя вратата… защото тя беше затворена, разбираш ли, а аз не знаех къде е ключът… намерих го на куката в кухнята и сега се сещам, че трябваше да го потърся първо там, но… — Той млъкна за миг. — Все пак успях да дойда при теб и искам да ти кажа, че мама Гертруд и Бертран ще се радват да те видят.