Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Сър Кристофър, сър Брайън. — Имоджин отговори на поклоните със скован реверанс и в гордия й тон пролича ясно неодобрение. Според нея двамата мъже бяха вулгарни, а приятелството им с Гарет недостойно.

— Лейди Мод. — Кип се поклони в посока към Миранда. — Никога не бях ви виждал в двора, милейди.

— И бих казал, че много съжаляваме за това. — Брайън се поклони дълбоко, залюля се и Миранда усети кисел дъх на бира. — Може би ще ми позволите да добавя, че е жестоко да лишавате придворното общество от такава прекрасна млада дама. — Той се ухили широко, взе ръката й и я поднесе към устните си. — Мисля, че е крайно време да се скарам с лорд Харткорт. Как е допуснал едно толкова прекрасно цвете да цъфти на тъмно?

Миранда стисна здраво зъби, защото много й се искаше да се изсмее. Тя направи реверанс и смутено сведе очи, за да скрие веселите искри в тях. Най-после знаеше имената им.

— За съжаление братовчедка ми боледуваше често — обясни с леден глас Имоджин.

Кип Роситър погледна пронизващо младото момиче и отбеляза с известна острота в гласа:

— Лейди Мод, извънредно много се радвам да видя, че сте се възстановили от страданията си.

— Благодаря ви, сър — отговори тихо Миранда. Изразът в очите му и тонът на гласа я смутиха. Той я зяпаше, сякаш се опитваше да я сравни със спомените си.

— Трябва да ви направя комплимент за цветущия вид на братовчедка ви, милейди — обърна се Кип към Имоджин. — Тя буквално сияе от здраве. Мога само да похваля нежните ви грижи.

Имоджин направи опит да се усмихне.

— Моля да ни извините, господа. Имаме аудиенция при кралицата и очакваме да ни повика. Ах, ето го и брат ми.

— Кип… Брайън… желая ви добър ден. — Гарет поздрави старите си приятели с безгрижна усмивка. Не се страхуваше от тях, защото беше уверен, че в Рочестър не бяха видели Миранда.

— Тъкмо поздравявахме лейди Дюфорт за доброто здраве на питомката ви, милорд — изгърмя Брайън и дяволите удари стария си приятел по рамото. — Такова сладко момиче… такова прекрасно същество…

— Не смущавай бедната девойка — укори го шеговито Гарет.

— Не, ти по-скоро я караш да се смее — отбеляза Кип, който продължаваше да наблюдава внимателно Миранда. — И според мен е напълно права. Нито една разумна млада дама не би удостоила с внимание такива преувеличени забележки, Брайън. Не е ли така, лейди Мод?

Въпросът му принуди Миранда да вдигне глава.

— В действителност да, сър, така мисля — проговори задавено тя, дълбокият й мелодичен глас трепереше от трудно сдържан смях.

Погледът на Кип стана още по-остър. Той беше запомнил питомката на приятеля си като тиха девойка със слаб, немощен гласец. Никога преди това сериозното й, унило лице не се беше осветявало от усмивка.

— Лорд Харткорт, нейно величество кани вас и лейди Мод д’Албар при себе си. — Кралският интендант, величествен е кръстосаните на гърдите му златни вериги, с черен служебен жезъл и яркочервен, обшит със сребро костюм, излезе от множеството.

— Извинете ни. — Гарет кимна любезно на приятелите си. — Да вървим, момичето ми. — Той предложи ръката си на Миранда.

— Нейно величество не покани ли и лорд и лейди Дюфорт?

— Не, мадам — отговори с поклон интендантът.

Имоджин стисна устни, измърмори нещо неразбрано и се обърна рязко, за да продължи разходката си на терасата. Майлс отстъпи крачка назад и огледа за последен път тоалета на Миранда. Остана доволен едва когато намести огромната яка и вдигна леко ръкавите.

— Готова сте, мила. Уверен съм, че дори кралицата няма да намери какво да разкритикува. — Той се усмихна, помилва бузата й и забърза да настигне жена си.

— Наистина ли мисли, че кралицата ще потърси някакви недостатъци в мен? — попита с треперещ глас Миранда.

— Дори да е така, няма да открие нищо — отговори окуражително Гарет и стисна ръката й.

— Толкова ме е страх — прошепна отчаяно тя. — Преди няколко дни се премятах по площадите, за да забавлявам простия народ, а сега имам аудиенция при английската кралица!

— Опитайте се да забавлявате Елизабет, без да се премятате, и аз ви уверявам, че всичко ще бъде наред.

Добре познатият шеговит тон й помогна да си възвърне спокойствието. Миранда опъна рамене и погледна право пред себе си. Двамата минаха с достойнство покрай дългата опашка придворни, които ги изпращаха със завистливи погледи, докато интендантът им освобождаваше пътя с помощта на служебния си жезъл. Аудиенциите при нейно величество бяха много желани и тълпите, които напираха към приемната, се стараеха с всички средства да привлекат вниманието на интенданта. Ала изисканият джентълмен не поглеждаше нито наляво, нито надясно.