Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Един лакей отвори със замах двукрилата врата и интендантът оповести с гръмовит глас:

— Лорд Харткорт, лейди Мод д’Албар.

Гарет издърпа Миранда покрай кланящата се фигура и двамата спряха на прага на зала за аудиенции. Той се поклони дълбоко, Миранда последва примера му и се сниши в дворцов реверанс.

— Елате, елате, лорд Харткорт — извика властен глас от другата страна на помещението, което според Миранда беше твърде малко и интимно за приемна стая на кралицата. — Доведете детето при мен.

Гарет направи крачка напред и се поклони отново. Миранда направи втори реверанс. Още три стъпки и последваха нови поклони. Едва тогава Гарет се изправи в целия си ръст и тръгна напред, като здраво стискаше ръката на Миранда.

— Ваше величество, позволете да ви представя моята подопечна, лейди Мод д’Албар. — Той издърпа ръката си изпод лакътя на Миранда и отстъпи леко настрана, движение, което й вдъхна чувството, че е ужасно изолирана и отрязана от света. Сякаш беше загубила част от тялото си, защитната си обвивка.

Тя приклекна отново в дълбок дворцов реверанс и се запита дали щеше да посмее да вдигне поглед от пода. Всичко, което бе видяла досега от кралицата, беше ръбът на рокля от сребърносив брокат и част от сребърна обувка. Веднага след това една ръка я хвана под брадичката и вдигна главата й. Миранда погледна право в едно дълго, тънко и доста сбръчкано лице. Две малки черни очи я измерваха дружелюбно.

— Хубаво дете — отбеляза кралицата. — Значи херцог Роаси се съгласи с предложението за женитба? — Тя пусна брадичката на Миранда и се обърна въпросително към лорд Харткорт.

— Да, Ваше величество. С удоволствие.

— Добре… добре. За нас ще бъде от голяма полза да създадем такава тясна връзка с френския двор, когато крал Анри подчини бунтовните си поданици. — Тя се придвижи към един красиво резбован стол и седна, след което посочи стола до себе си. — Седнете, милорд, и ми разкажете как напредва начинанието. Какви са шансовете Париж скоро да капитулира?

Гарет седна до кралицата, след като хвърли незабележим поглед към Миранда, която не беше помръдната от мястото си. Тя разбра веднага, че опекунът й беше длъжен да приеме поканата на кралицата, докато самата тя в момента беше не повече от вещ или мебел. Всъщност това бе най-доброто за нея. Докато никой не й обръщаше внимание, тя можеше на спокойствие да разгледа помещението и останалите присъстващи и най-вече да направи няколко незабележими движения, за да облекчи на схванатите си стъпала. Едва сега, след като вече не беше в центъра на вниманието, тя усети колко ужасно я стискаха обувките.

Лейди Мери Абърнати седеше заедно с още четири дами на известно разстояние от кралицата и се занимаваше с бродерия. В полите на дамите се гушеха рунтави придворни кученца. Облицованото в дърво помещение беше обзаведено като частен салон и съвсем не приличаше на официална кралска приемна. Високите прозорци, които гледаха към реката, бяха отворени и пропускаха мекия, влажен от дъжда бриз.

Миранда се запита защо лейди Мери не вдига поглед от бродерията си. Не можеше ли да я поздрави поне с приятелска усмивка? Нали се познаваха; същия следобед бяха прекарали два часа заедно. Другите дами я измерваха с равнодушни погледи, сякаш не се интересуваха особено от нея, само една от тях я дари с бегла усмивка. Най-после и лейди Мери вдигна поглед от бродерията си.

Тя погледна към Миранда, която стоеше тиха и самотна в средата на помещението, но на лицето й нямаше усмивка, а едва прикрито неодобрение. Миранда настръхна. Ами ако нещо не е наред? Да не би бонето й да се е изкривило или пък полата й се е вдигнала и разкрива фустите? Тя премести тежестта си от единия крак върху другия и направи измъчена гримаса, когато изтръпналите й пръсти се събудиха за нов живот с глухи протести.

Едва тогава лейди Мери я поздрави с хладно кимване, но веднага след това отново сведе глава към работата си. Миранда, която би дала всичко за един мил жест, даже от жената, която инстинктивно не харесваше, се принуди да мисли за нещо друго, само не за нещастните си ходила. След малко си позволи да огледа скритом кралицата.

Нейно величество беше облечена с такъв разкош, че блясъкът й заслепяваше всички присъстващи. Горната одежда от съвсем тънък сребърен воал прикриваше едва-едва яркочервената рокля. Разрязаните ръкави бяха подплатени с червена тафта, а високата колосана яка, която стърчеше зад главата й, беше обшита с рубини и перли — няколко десетки скъпоценни камъчета, както прецени Миранда, които искряха в ярки цветове. Тънката, сбръчкана шия на кралицата беше стегната с масивна златна верижка, украсена с рубини и перли, а в червената перука беше поставена диадема от същите камъни.