Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Лодкарите едва бяха успели да завържат лодката за кея, когато Миранда скочи от мястото си. Без да обърне внимание на протегнатата за помощ ръка на лодкаря, тя скочи леко на брега и изведнъж чу как идващата след нея Имоджин изсъска нещо неразбрано.

Първа грешка! Трябваше да се съсредоточи, трябваше да забрави объркването си и през цялото време да мисли къде се намира и чия роля изпълнява. Тя изпъна гръб, приглади полите си и с подчертано спокойни движения отвори ветрилото си, за да се огледа незабелязано. Дано никой не беше забелязал грешката й.

Гарет скочи от лодката и я настигна.

— Отстъпете настрана. Сестра ми и съпругът й трябва да минат пред вас. В момента те имат предимство.

Миранда се сви в края на пътеката и Имоджин мина напред под ръка със съпруга си, без да я удостои с поглед.

„Щом се омъжи за Анри Френски, това изоставено, забравено дете ще има предимство пред всички, освен пред кралицата на Англия.“ Гарет погледна Миранда и отбеляза с възхищение гъвкавите й движения, елегантната стойка, естественото, почти арогантно самочувствие в позата на главата, спокойния поглед и енергичната линия около устата.

Двамата тръгнаха нагоре по пътеката, настлана с червени тухли и обградена от висок, грижливо подрязан жив плет. Макар че все още беше светло, момчета с горящи факли се бяха наредили на известно разстояние едно от друго и осветяваха потопената в тъмни сенки пътека. Семейство Харткорт вървеше тържествено след лакея, който оповестяваше присъствието им и пристигането в палата с гръмки викове:

— Направете място за лорд Харткорт, лорд и лейди Дюфорт и лейди Мод д’Албар!

Миранда съзнаваше напълно какъв голям интерес предизвика споменаването на името й сред останалите придворни в дългата процесия към палата. Към нея се устремиха множество любопитни погледи, разнесе се приглушен шепот. Тя усети нов прилив на сценична треска, дланите й овлажняха, сърцето заби ускорено.

Пътеката излезе между живите плетове и се вля в широко, посипано с чакъл площадче пред просторна тераса. Терасата беше препълнена с придворни и шумните разговори заглушаваха усилията на музикантите, наредени на малката естрада, да забавляват присъстващите.

Имоджин крачеше напред с гордо вдигната глава, а съпругът й буквално подскачаше, за да върви в крак с нея — като малка лодка редом е фрегата, опънала всички платна, помисли си развеселено Миранда. Но сега не беше време за непочтени мисли, защото множеството заплашваше да ги погълне. Тримата й спътници поздравяваха присъстващите и отговаряха на поздравите им, издърпваха я напред и я представяха. Миранда правеше реверанси, измърморваше няколко учтиви думи, стараеше се да остане незабелязана, да се държи като скромно, добродетелно момиче, но не съумяваше да задържи главата си сведена. Беше смаяна от нездравите лица, разкошните тоалети, маниерните движения и безсилието на повечето от присъстващите. Когато лорд Харткорт се отдели от групата, сърцето й подскочи уплашено.

Тя понечи да го последва, направи една крачка след него, но Майлс сложи ръка на рамото й и я задържа. Тя го погледна уплашено и той се приведе към ухото й:

— Останете при нас, мила. Гарет ще се върне само след минута. Трябва да отиде при кралския интендант, за да му съобщи, че сме пристигнали. — Той се поклони учтиво пред един от минаващите и му представи братовчедката на съпругата си, младата потомка на лорд Харткорт, за да даде възможност на Миранда да се върне отново към ролята си.

Имоджин не можеше да се оправи от смайването си. Момичето беше грижливо избрано за тази важна роля, но тя никога не беше очаквала, че ще я изпълнява толкова естествено и без усилия. Явно скитницата се чувстваше много по-спокойна и непринудена в доброто общество в сравнение с Мод, която гледаше мрачно, въздишаше и реагираше с неразбираемо мърморене на всички опити за разговор. Планът на брат й беше наистина великолепен. Възхищението й от него се усилваше с всяка секунда.

Миранда тъкмо беше започнала да се отпуска, когато двама джентълмени разбутаха навалицата и се насочиха право към тях. Тя позна моментално двамата мъже от Рочестър и изстина. Тогава не я бяха видели, но лорд Харткорт бе казал, че познавали истинската Мод много по-добре от всички останали. Пулсът й се ускори. Как да реагира на появата им? Тя не знаеше дори имената им.

— Лейди Дюфорт. — Кип Роситър направи дълбок поклон. — Милорд.

Брайън, който изглеждаше още по-грамаден в богато избродирания лавандуловосин жакет и яркочервения панталон, също се поклони учтиво.