Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Наистина е съвършен — съгласи се с глух глас Гарет. Това беше Миранда, не Мод. Цветът на лицето беше свеж и не подхождаше на вечно болната Мод, движенията бяха гъвкави и силни. Сутринта се беше насладил на възбуждащия контраст между дама и скитница, обединени в една и съща личност. А сега скитницата беше изчезнала и остана само дамата, съвършена имитация на придворна красавица. По някаква незнайна причина той установи, че именно абсолютното съвършенство на измамата не му хареса.

Миранда спря на три стъпала от края на стълбата. Лорд Харткорт носеше къса сребърна наметка, подплатена с пауновосиня коприна. Жакетът също беше сребърен, обшит с тюркоази, късият панталон от тъмносиня дамаска обгръщаше силните бедра и подчертаваше яките прасци, обути в сребристи чорапи. Тесният му кръст беше пристегнат с широк кожен колан, обсипан с бисери, ръката му почиваше върху скъпоценната дръжка на меча.

Бузите на Миранда пламнаха, в гърдите й нахлу възхищение. Плахостта й изчезна, изместена от същите хаотични чувства, които я бяха обзели в гостилницата в Рочестър, докато наблюдаваше как той се облича и сменя ризата си и най-простите движения я възбуждаха.

Тя вдигна глава, за да срещне погледа му, и прочете шока на прозрението в кафявите очи. Навлажни внезапно пресъхналите си устни с върха на езика и притисна колене, за да спре треперенето на краката си.

— Харесвам ли ви, милорд? — Тя знаеше, че въпросът й е много повече от тези прости думи.

— Промяната е наистина учудваща — отговори Гарет, като внимателно подбираше думите си. — Прав ли съм, сестро?

— Да, така е — отговори Имоджин. — Поздравявам те, братко. Когато за първи път видях момичето, не открих в него тази съвършена имитация на Мод.

Гарет протегна подканващо ръка, Миранда сложи десницата си в неговата и слезе по стъпалата. Гривната със змията блещукаше на китката й и Гарет я обърна, за да види лебеда.

— Чувствате ли се малко по-добре с нея?

— Велики Боже, защо да не се чувства добре с гривната? — извика сърдито Имоджин. — Това е рядко бижу.

— Гривната не ми е приятна — отговори решително Миранда. — Харесвам само лебеда. — Тя прокара връхчето на пръста си по опашката му.

— Какво щастие, че поне част от гривната намира одобрението ти — отзова се саркастично Имоджин. — Приемам, че си виждала много такива накити и си експерт в тази област, щом си така критична към качеството.

Миранда се изчерви смутено и Гарет побърза да й помогне:

— Хайде да тръгваме. До Грийнич имаме почти час и не бива да губим време.

Докато всички се настаниха в лодката, Миранда не каза нито дума. Придружаваха ги двама лакеи и две от прислужничките на Имоджин. Дамата зае място на един от двата стола на кърмата, камериерките подредиха полите й, наметнаха я и се оттеглиха към носа.

— Седни при мен, Гарет. — Имоджин посочи с властен жест втория стол.

— Мисля, че моята питомка има още въпроси към мен и трябва да ги изясним на четири очи — отговори спокойно брат й. — Ще седнем на пейката в средата на лодката. Майлс, заеми място до съпругата си.

Майлс не изглеждаше особено щастлив от това подреждане, но побърза да седне, като първо провери с критичен поглед дебелите дъски, преди да постави върху тях краката си, обути в червени кожени обувки.

— Моля те да внимаващ къде стъпваш, мила моя. Мисля, че точно под стола ти има мокро място, а козята кожа много бързо става на петна.

Имоджин погледна надолу и смръщи нос.

— Ей, вие там… млади човече, елате и избършете дъските — заповяда тя на един от слугите, който се втурна към нея с парче платно и се подхлъзна на дъските, преди да се отпусне на колене и да избърше водните пръски.

По нареждане на графа Миранда седна на широката пейка в средата на лодката. Пейката беше добре подплатена и над нея беше опънат балдахин, макар че вече не валеше и слънцето се опитваше да си пробие път през облаците. Черно-жълтите флагове с герба на семейство Харткорт се вееха на кърмата и носа на лодката. Четиримата лодкари също носеха черно-жълти ливреи. С помощта на дългите си канджи те насочиха лодката към средата на реката и я пуснаха по течението.

— Скоро ли ще пристигне годеникът на Мод? — попита Миранда, когато лорд Харткорт седна до нея и бутна меча си настрана.

— Мисля, че да. Имаше намерение да тръгне от Франция малко след мен.

Миранда си играеше замислено с гривната.

— Кралицата одобрява ли тази връзка?

— Разбира се.

— Дали наистина ще повярват, че съм Мод? — Въпреки уверенията на двойничката си, тя искаше да го чуе още веднъж от устата на графа.