Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Типична придворна дама от главата до петите — отговори от леглото си Мод, бледа и слаба след сутрешното пускане на кръв. В гласа й имаше необичайна хапливост и Миранда я погледна объркано.

— Толкова ли е лошо? — попита тя.

— Не, ако това е, което искате.

— Защо да не го искам? — попита любопитно Миранда. — Живот в лукс, разкошни дрехи, балове, празнични вечери…

Лицето на Мод изрази недвусмислено презрение.

— Това е празен, безсмислен живот, външен блясък — отговори строго тя.

Миранда приседна предпазливо на крайчеца на леглото и подреди грижливо полите си.

— Хайде, разкажете ми повече за кралския двор. Лейди Имоджин ме засипа с указания как да вървя и как да стоя, как се прави придворен реверанс, с кого да говоря и с кого не, кога ми е позволено да си отворя устата и кога не. Така ме изнерви, че накрая престанах да слушам… А пък графът смята, че ще се справя без затруднения и че не са ми необходими указания — добави със смутена усмивка тя. После вдигна ръце в безпомощен жест. — Толкова ме е страх! Нямам представа какво ме очаква.

Мод се надигна на възглавниците и лицето й се оживи.

— Няма от какво да се страхувате. Всички са глупаци и празноглавци. Никога не забравяйте, че придворните не са в състояние да виждат по-далече от носа си. Ще ви приемат за лейди Мод д’Албар, защото така са им казали, защото изглеждате като мен и носите подходящи дрехи и защото влиятелни хора гарантират за вас. Никой няма да си помисли, че имате достатъчно дързост да осъществите такава измама.

— Измама… Искате да кажете, че като им представя една пътуваща акробатка в ролята на високопоставена дама, графът върши измама? — Очите на Миранда засвяткаха и част от страха й изчезна.

— Точно така. — Мод се усмихна злобно. — Детска игра е да измамиш придворните. Като видите колко са глупави, ще се почувствате напълно свободна.

— Какво ще кажете за кралицата? — попита плахо Миранда. — Не ми казвайте, че и тя е глупава.

Мод поклати глава.

— Не, но никога не би помислила, че някой, камо ли пък лорд Харткорт, ще посмее да стори нещо така… така коварно като да й представи една измамница. Даже ако не ви хареса, даже ако направите някаква малка грешка, никой няма да заподозре измамата.

— Ако тя ме отблъсне, графът ще се разочарова от мен — промълви замислено Миранда.

— Най-добре е да си мълчите. Направете хубав реверанс, изобразете на лицето си най-голямото възможно покорство и почакайте, докато ви освободи.

Всичко звучеше толкова просто… прекалено просто.

— Погледнете ме, моля ви, и ми кажете дали реверансът ми е добър. Лейди Имоджин ме накара да се упражнявам цял следобед и ме доведе дотам, че вече не помня кой реверанс за кого е предназначен. Дано се справя поне с реверанса пред кралицата.

Миранда се изправи, отстъпи няколко крачки назад, издаде крачето си напред и се сниши в грациозен реверанс. Смарагдовите поли се драпираха около нея в ароматен облак.

Мод огледа критично позата й.

— Трябва да сведете поглед, да подържите главата си наклонена, после да се изправите съвсем бавно, като едновременно с това вдигнете глава.

Миранда изпълни указанието.

— Достатъчно дълбок ли беше реверансът? Хубаво ли се поклоних? Ако се бях навела само още един сантиметър, щях да си седна на дупето.

Мод се изкиска весело.

— Това ще бъде сензация. В присъствие на кралицата никои няма право да сяда без покана, а ако тя все пак ви разреши да седнете, трябва веднага да скочите, когато тя стане.

— Това изглежда логично.

— Да, но никога не се случва. Чух, че кралицата обича да се шегува с посланиците и придворните, като ги оставя с часове на крака, защото самата тя не обича да седи. Обикновено стои изправена до писалището си или се разхожда напред-назад, докато хората около нея изпопадат от умора. Казват, че много обичала да подлага мъжете на такива изпитания — ухили се злобно Мод.

— Доколкото разбирам, иска да докаже, че във всяко отношение е по-силна и по-сръчна от мъжете.

Миранда неволно си припомни мама Гертруд и изпита болка. Тя беше центърът на трупата. Тя вземаше решенията, поддържаше доброто настроение, управляваше финансите. Раул беше много по-силен от нея, но й се подчиняваше с готовност. Къде ли бяха сега приятелите й? Дали мислеха за нея? Дали се тревожеха?

— Защо изведнъж станахте тъжна? — попита изненадано Мод. Миранда поклати глава.

— Краката ме болят. Нямам представа как ще издържа цяла вечер. — Тя се погледна отново в огледалото. — Вижда ли се колко е къса косата ми?