Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Да взема ли и Чип? — Мод погледна със сияещо лице Миранда. Най-после беше разбрала откъде идваше тъгата на сестра й. Струваше й се странно, че графът и Миранда се обичаха, но пък, от друга страна, в последно време бяха станали толкова странни неща, че още едно нямаше никакво значение. Този нов обрат на нещата означаваше нещо много важно за нея: сестра й нямаше да изчезне от живота й.

— Да, вземи го — отговори лорд Харткорт и Гертруд, която все още притискаше маймунката до гърдите си, я подаде мълчаливо на Мод. Изразът на лицето й издаваше с какво напрежение следеше драмата, която се разиграваше пред очите й.

— Миранда? — промълви Гарет и отстъпа крачка назад, сякаш искаше да й остави достатъчно пространство, за да отговори на най-важния въпрос, който беше задавал някога в живота си.

— Всички ще узнаят, че сме две — отговори глухо тя. — Това ще разруши целия ви план. Кралят на Франция не бива да узнае, че сте го измамили.

— Мисля, че си заслужавам този укор — отговори тихо Гарет. — Ти имаш право да мислиш, че това все още е важно за мен. Но сега искам само едно, Миранда. Искам теб. Ти си единственото, което заслужава да му посветя живота си. Можеш ли да ми повярваш?

Тя искаше да му повярва. Толкова много искаше да му повярва. Но сърцето й все още беше обляно в кръв.

— Не знам — отвърна безпомощно тя.

Гарет огледа кръга от изпълнени с внимание лица. Всяка дума, която казваше, биваше преценявана с оглед щастието на Миранда. След малко Гертруд излезе напред.

— Какво всъщност искате, милорд?

— Велики Боже! — извика изумено графът. — Не проумяхте ли, че току-що направих предложение за женитба на лейди Миранда д’Албар?

Мод, която тъкмо се готвеше да се отдалечи под ръка с Люк, спря като закована, внезапно осъзнала, че съществуваше едно много сериозно препятствие.

— Не виждам как можете да направите такова предложение, след като сте сгоден за лейди Мери, милорд.

— Вече нямам годеница, мила Мод.

— О, наистина ли? И как стана това? Знаете ли, бях уверена, че не си подхождате ни най-малко.

Гарет се обърна към братовчедка си. Очите й святкаха дяволито; тя му намигна заговорнически и се отдалечи с леки танцуващи стъпки.

Той се обърна отново към Миранда и тя се усмихна.

— Аз също останах с впечатлението, че не си подхождате, милорд.

Гарет разбра, че е спечелил най-тежката битка в живота си.

— Ти си абсолютно права, любов моя — отвърна небрежно той. — За щастие лейди Мери също стигна до това прозрение. Дами и господа, моля ви да ни извините. — Той хвана Миранда през кръста, вдигна я с един замах на коня си и се настани зад нея. — След два часа очаквам всички ви в кръчмата на „Червения петел“, за да отпразнуваме годежа.

Мод и Люк седяха в гостилница „Червеният петел“ и тревожно следяха кой влизаше и излизаше от двора. Когато Гарет мина с коня си през портата, и двамата скочиха и изтичаха до вратата. Лорд Харткорт скочи от седлото, свали Миранда и я поведе към гостилницата. Двамата изкачиха стълбата към горния етаж и изчезнаха.

— Къде отиват? — попита ревниво Люк. Очите му засвяткаха подозрително и той направи крачка към стълбата. — Графът сигурно е прелъстил Миранда!

— Нямам представа какво е станало между двамата — отговори весело Мод и сложи ръка на рамото му. — Но това няма никакво значение. Миранда знае какво прави. Чип, наистина ли мислиш, че и ти трябва да присъстваш? Е, добре, щом така си решил. — Тя въздъхна примирено и освободи от ръцете си ожесточено ритащата маймуна. Чип се втурна като стрела след господарката си. — Би ли ми поръчал още една чаша медовина, Люк? Имаш ли пари в себе си? Ако не, аз ще ти дам. Мисля, че са ми останали няколко пенита.

— Любов моя, можеш ли да ми простиш? — Гарет взе ръцете на Миранда и ги стисна с такава сила, че тя усети как костите й изпукаха. — Мислиш ли, че някога ще можеш отново да ми имаш доверие? Бях такъв глупак.

— Аз те обичам — отговори просто тя. — Винаги съм те обичала.

Чип избърбори нещо неразбрано и се намести удобно на балдахина на леглото.

— Аз те обикнах в мига, когато те видях за първи път, само че тогава не го знаех. — Гарет помилва лицето й, очерта нежно линията на брадичката, бавно плъзна палец по ресниците, по меката изпъкналост на устните й. — Желаете ли да станете моя съпруга, мадам?

— Трябва да дойде и Роби — отговори решително Миранда. — Не мога да го оставя сам. Има толкова много неща, които мога да направя за него. Специалните обувки са само началото.