Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Анри Наварски не чакаше в залата на Грийнич Палас, а се разхождаше неспокойно по кея, където пристигаха лодките. Откакто годеницата му боледуваше и домакинът беше заминал по спешни семейни дела, той живееше в кралския палат в Грийнич. Сега чакаше нетърпеливо и с огромна радост да види отново оздравялата лейди Мод, която можеше отново да заеме мястото си в двора.

Освен това му бяха казали, че го очаква изненада.

Когато пристигна баркасът с герба на семейство Харткорт и двете млади дами слязоха на сушата, Анри зяпна смаяно, за първи път в богатия си на приключения живот загубил ума и дума от учудване. Коя от двете беше годеницата му? После видя гривната на ръката на момичето в турскосиня рокля и сърцето му направи огромен радостен скок. Погледът му се стрелна към граф Харткорт, който се усмихна развеселено, улови ръката на Мод и я поведе тържествено към краля.

— Виждате, че лейди Мод е напълно възстановена от боледуването си, сир, и… о, позволете да ви представя причината за отсъствието ми… близначката на Мод, лейди Миранда д’Албар.

Миранда направи реверанс с плаха усмивка и Анри, все още изумен, се наведе над ръката й.

— Сигурно сте безкрайно учуден, ваша светлост — заговори Имоджин и гласът й прозвуча твърдо и уверено. — Ние също бяхме изненадани. Брат ми случайно узна, че след онази страшна нощ другата дъщеря на Елена е била отведена в манастир и е живяла там. Монахините са я намерили на улицата. Представяте ли си бедното, самотно, останало без майка бебенце…

— Историята е наистина невероятна, ваша светлост. — Гарет побърза да прекъсне сестра си, преди да се е заплела в подробности. — Едва преди няколко седмици узнах, че Миранда е жива и се намира в манастир. Тъй като не бях сигурен, реших да си мълча, докато лично проверя всичко, и едва тогава да обявя съществуването й пред двора.

— Прав сте — промърмори Анри, който все още не беше в състояние да проумее, че двете напълно еднакви млади жени наистина съществува. Същите дяволити искри в сините очи, същите сияещи лица… — Значи и нейно величество не подозира за тази… изненада?

— Засега — отговори Гарет с широка усмивка. — Ако вие придружите Мод, сър, аз ще предложа ръката си на сестра й. Кралицата ни очаква.

Мод мушна ръка под лакътя на Анри, затрепка с ресници и плахо вдигна очи към лицето му.

— Толкова ми липсвахте, милорд — прошепна нежно тя.

— Но съвсем не толкова, колкото вие на мен, мила — отвърна Анри и очите му засвяткаха зарадвано от това признание. — Надявам се, че вече сте напълно здрава?

— О, разбира се, сър — отговори бодро младото момиче. — Никога в живота си не съм се чувствала по-добре.

— Странно, но имам чувството, че никога не съм ви виждал така цъфтяща — отбеляза с леко смръщване Анри. — Като че ли сте прекарали дълго време на слънце, вижте колко лунички… — Той помилва нослето й. — За Бога, това са истински лунички! Как ги получихте, след като трябваше да пазите леглото?

— По цели дни седях до прозореца, милорд — отговори кротко Мод. — Установих, че слънцето повдига духа ми. Надявам се, че не ги намирате грозни?

— Не, разбира се, ни най-малко — отговори бързо кралят. — Те са прелестни… само дето малко ме изненадаха — добави полугласно той.

Мод се усмихна с разбиране.

Малката група мина по настланата с плочки пътека към широката морава пред палата. Сцената беше вече позната за Миранда и тя не се чувстваше уплашена като при първото си явяване в двора. Днес я мъчеха други грижи. Анри бе приел с доверие „изненадата“ на графа, но дали и другите щяха да реагират по този начин? Скоро щеше да научи отговора.

Братята Роситър бяха първите, които видяха близначките. Брайън загуби ума и дума от изненада и зяпаше с отворена уста двете млади красавици. Кип се усмихна като човек, чиито предположения са се потвърдили. Той се наведе над ръката на Миранда и хвърли съзаклятнически поглед към Гарет, който му отговори с безизразно-учтива усмивка.

— Нейно величество е готова да приеме граф Харткорт.

Гарет кимна на кралския камериер.

— Дами… — Той предложи ръцете си на момичетата. Анри се отдели от Мод с видима неохота и остана загледан след тримата. Изражението му издаваше дълбок размисъл.

Гарет поведе възпитаничките си през редицата приемни стаи към частния салон на кралицата, сляп и глух за учудените погледи и невярващия шепот, които се носеха след тях. Той усещаше нервното напрежение на близначките така ясно, както усещаше и своето. Това беше решаващото изпитание. Ако кралицата приемеше историята му, никой нямаше да дръзне да изкаже съмнения. Въпреки всички уверения в противното това имаше голямо значение за него. Честолюбието беше водещо чувство в живота му. Само че бе приело друго измерение — Миранда.