Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Елизабет рядко се учудваше, но когато граф Харткорт й представи лейди Миранда д’Албар, смайването й беше искрено и силно. Тя огледа мълчаливо младото момиче и след минути, които им се сториха цяла вечност, стана от стола си и заяви:

— Обяснете ми, милорд. Нищо не разбирам.

— Дълги години се опитвах да открия какво е станало с близначката на Мод, мадам — заговори уверено лордът. — Разпратих хората си по цяла Франция, вървях по различни следи, обиколих лично много градове и селца, но допреди няколко месеца усилията ми бяха безуспешни. По случайност узнах, че в манастира на цистерцините в Лангедок живее никому непозната млада жена и когато отидох във Франция, се възползвах от случая да проверя и тази следа. Сигурно можете да си представите радостта ми, когато намерих Миранда. — Той издърпа младата дама напред. — Погледнете я, мадам, и ще разберете, че не може да има съмнение. Това наистина е изчезналата дъщеря на Франсоа и Елена д’Албар.

Кралицата огледа изпитателно Миранда. Обиколи я от всички страни, после повдигна брадичката й и впи поглед в лицето й. Миранда, която се беше снишила в дълбок дворцов реверанс, се молеше този път всичко да мине добре и да може да се изправи, без да се покаже тромава.

— Трябва да ви поздравя, лорд Харткорт — заяви най-после нейно величество. — Приликата наистина е необикновена. Все пак искам да ми обясните защо сте запазили така грижливо тайната си, милорд. Защо не сте ме уведомили за съществуването на момичето? — Тя вдигна високо изскубаните си вежди и черните й очи засвяткаха гневно. Елизабет не обичаше изненадите и всяко неочаквано събитие я гневеше.

Гарет се поклони и се извини смирено.

— Грешката е само моя, мадам. Търсенето се бе превърнало в нещо като мания за мен. Всъщност не очаквах, че разследванията ми ще се увенчаят с успех. Бащата на Миранда беше убеден, че малката е била убита заедно с майка си и тялото й е било хвърлено в реката. Честно казано, аз споделях убеждението му.

— Разбирам. — Кралицата продължаваше да наблюдава със смръщено чело Миранда. Мод стоеше кротко настрана и гледаше към пода. Миранда отчаяно се питаше докога щеше да издържи в тази проклета поза. Чувстваше се все по-неудобно, краката й тежаха. Ако не беше опитна акробатка, досега щеше да се е строполила на дъските. Най-после кралицата й обърна гръб и тя можа да се изправи. Когато хвърли бърз поглед към Мод, Миранда видя, че сестра й я наблюдаваше със съчувствена гримаса. Гарет бе представил Миранда на кралицата, но тя не я призна официално; напротив, досега гледаше на нея като на бездушна мебел.

— Значи сега имате две възпитаници, милорд — изрече тежко кралицата. — Можете да потърсите още една блестяща партия за женитба. Имате ли някого предвид?

— Още не, мадам. Лейди Миранда е живяла уединено в манастира и все още се чувства нова и чужда в нашия свят. Мисля, че е най-добре да й дам време, за да свикне с новия си живот, преди да й потърся подходящ съпруг.

— Разбирам. — Елизабет изкриви уста в подобие на усмивка. Очите й все още святкаха гневно. — Щом като заговорихме за женитби… узнах от лейди Мери Абърнати, че годежът ви е развален.

Гарет се поклони в знак на съгласие.

— За мое голямо съжаление, мадам. Но лейди Мери имаше чувството, че не си подхождаме.

— Разбирам — повтори Елизабет. — Трябва да кажа, че дамата се държи повече от странно. Никога вече няма да има шанс да сключи толкова изгоден брак.

Гарет се поклони отново. Миранда затаи дъх и осъзна, че и Мод е направила същото. Кралицата погледна остро двете момичето и заговори отново:

— Е, ще се погрижа да й намеря жених. И без това се задържа твърде дълго в двора. — Тя махна с ръка на посетителите си, за да им покаже, че ги освобождава, и Гарет се отдръпна с поклони към вратата. Миранда и Мод последваха примера му. Най-после излязоха от кралския салон и вратата се затвори след тях.

Гарет изпусна шумно дълго задържания си дъх.

— Велики Боже! Мога само да се надявам, че никога вече няма да ме подложат на такова изпитание.

— Мисля, че мина добре, нали? — попита тихо Миранда. — Тя повярва в историята ви.

Той й се усмихна и нежно помилва меката й буза.

— Да, мила, повярва. Но все още не мога да преценя какво ще стори, когато узнае, че ще се оженя за теб.

— Съмнявам се, че ще се ядоса повече, отколкото когато узнае, че херцог Роаси е в действителност Анри Френски — обади се развеселено Мод.

— О, с това ще се справи — отвърна убедено Гарет. — Нейно величество е прагматичен монарх, Мод. Твоята женитба е от голяма полза за нея и макар че ще се ядоса на измамата, гневът й ще отлети много скоро. Можете да бъдете уверени, че тя напълно ще разбере защо Анри е сметнал за необходимо да държи в тайна идването си в Англия… Така, а сега да вървим в градината. Атмосферата в този палат е доста потискаща. — Той се засмя облекчено и отведе момичетата навън, където ги чакаше Анри.