Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Ако желаеш, ще намерим подходящ подслон и работа за цялото ти семейство. — Гарет развърза нетърпеливо връзките на корсажа й и ръцете му се плъзнаха под плата, за да обхванат гърдите й и да ги помилват. Зърната й веднага се втвърдиха под докосването му и той се засмя доволно.

— Не вярвам, че ще поискат да ме придружат — отговори сериозно Миранда. — Те са независими и не могат да живеят от милостиня.

— Не, разбира се, че не. — Устата му се сведе жадно над нейната и той я повлече към леглото. Все някак щеше да я принуди да каже да. — Е, ще станеш ли моя съпруга?

Миранда се раздвижи под него и вдиша високо роклята си, защото ръцете му се плъзгаха по бедрата й и търсеха женствеността й.

— Сигурен ли сте, че вече не искате да се омъжа за краля на Франция, милорд?

Гарет не отговори. Ръката му се мушна между бедрата й, пръстите му отвориха меките листенца на женствеността й и започнаха ритмично да милват коравата малка пъпка на удоволствието. Миранда въздъхна блажено и се притисна към ръката му. В утробата й се разливаха сладостни вълни. Ала тъкмо когато цветчето на екстаза беше готово да се разцъфти в цялото си замайващо великолепие, Гарет рязко издърпа ръката си.

— Да — прошепна тя. — Да, Гарет.

Той се усмихна и сля устни с нейните.

— А сега престани да задаваш глупави въпроси, светулчице.

Тя се засмя тихо и последните остатъци от тъгата и болката се стопиха в страстния огън на обновлението.

Чип зае обичайното си място на таблата на леглото, скри глава под мишницата си и измърмори нещо неразбрано, когато приглушените шумове на споделената страст изпълниха малкото помещение.

Майлс влезе в кръчмата и веднага видя Мод. По всичко личеше, че тя прави компания на дрипав младеж на тезгяха. Роклята й беше измърсена и смачкана, косата падаше в безредие по раменете и тя изглеждаше напълно подходяща компания за младежа. Ръката й стискаше калаено канче и го размахваше с дългогодишната опитност на човек, започнал да пие веднага след освобождаването си от майчината гръд.

Съобщението на Гарет, получено няколко часа след заминаването му, беше кратко и неясно: лорд Дюфорт да тръгне веднага за Фолкестон, да намери гостилница „Червения петел“ и да чака там по-нататъшното развитие на нещата. Много интересно развитие, помисли си развеселено Майлс.

— Мод?

— О, лорд Дюфорт. Братовчедът Харткорт каза, че ще пристигнете скоро. — Мод се засмя весело. — Ще позволите ли да ви представя Люк? Той е приятел на Миранда. Желаете ли канче медовина, милорд? Или може би предпочитате чаша ейл? Парите ни скоро ще свършат, но се надявам, че ще ни подпомогнете.

— Ейл — отговори Майлс и кимна на кръчмаря. След кратък поглед към Люк той се настани на столчето до Мод. — Мисля, че ще мога да уредя сметката ви. — Той огледа кръчмата и въпросително вдигна вежди. — Къде е настойникът ти? Това е негово задължение.

— Да, разбира се, но той е горе с Миранда.

— Какво? — попита съвсем спокойно Майлс и пресуши на един дъх чашата с ейл. — О, да, разбирам.

— Мисля, че ще се оженят — обясни Мод и махна с ръка на кръчмаря да напълни канчето й.

— О, да — повтори Майлс. — Точно така.

— Не сте ли изненадан, сър? — засмя се Мод.

— Не точно — отговори все така спокойно лордът. — Но бих дал безсмъртната си душа, за да узная как, по дяволите, ще обясни внезапната поява на двойничката ти.

— На близначката ми — поправи го сериозно Мод. Майлс я погледна остро, после шумно пое въздух.

— О, да! — изрече за трети път той. — Точно така.

— Знаете ли какво трябва да правите?

— Да отричаме енергично — заяви Миранда.

— Да лъжем — отвърна Мод.

Гарет прие отговорите на двете сестри със суха усмивка.

— Нещо в този смисъл — кимна в знак на съгласие той.

— Дали ще се справят? — попита загрижено Имоджин, която стоеше до вратата и трескаво си вееше с ветрилото.

— Ако отричат енергично, както току-що обясни Миранда, не виждам защо да не се справят, мадам. — Съпругът й застана зад нея. — Дайте да ви разгледам, милички. — Той влезе в стаята и Гарет отстъпи настрана, за да направи място за експерта.

— Божичко, какъв шум ще се вдигне! — извика Майлс и зарадвано потри ръце, докато обикаляше около сестрите и ги оглеждаше от глава до пети. — Беше брилянтна идея да ви облечем еднакво с някои фини различия.

Идеята, разбира се, беше негова, но въодушевлението му беше така неподправено и истинско, че никой не дръзна да го обвини в самодоволство.