Джейн Фийдър - Целувката на черната вдовица

Кралят важно поклати глава.

— Велики боже — промърмори той. — Тези договори… не може ли да се обявят за невалидни?

Лорд-пазителят на печата, бивш адвокат, вдигна от масата сноп документи.

— Накарах най-добрите ни учени да проверят в детайли всеки договор, ваше величество. Толкова добре са съставени, като че ги е писал самият председател на Върховния съд.

— Ние подкрепяме ли интереса на Хю Босер към притежанията на дамата? — попита Хенри.

— След като едно толкова голямо и богато графство като Дербишайър се намира практически в ръцете на една-единствена личност, кралят и съкровищницата му имат право да получават съответните данъци — отговори надуто пазителят на печата. — Мисля, че трябва да поискаме най-малко десятък.

Кралят замълча. А когато отново заговори, премери много добре думите си.

— Ако само един от тези… хм… преждевременни смъртни случаи е бил в разрез със закона, злодейката не бива да остане законна притежателка на наследените имоти. В такъв случай те са незаконно придобити.

— А може да загуби и главата си — допълни тихо Томас Кромуел.

— Хм…

— Доколкото ми е известно, лорд Малори беше близък до римската църква — продължи по-високо пазителят на печата и прокара пръст по издадената си горна устна. — Може би ще успеем да извадим наяве връзките му с въстанието в Йоркшир миналата година. Какво ще кажете, лорд Хю?

— Искате да изкарате, че Малори е имал връзка с Робърт Аски и поклонническото му пътуване, така ли, лорд Кромуел? — Хю го изгледа пренебрежително отстрани.

— Има много начини да одереш кожата на една котка — отбеляза лордът. — Бихме могли да конфискуваме имуществото на дамата, като я изкараме съучастница на съпруга й във въстанието на Аски. Негово величество реши да разтури всички манастири и който поставя под въпрос това решение, може да бъде обвинен в държавна измяна. Доста хора пострадаха за много по-дребни провинения. Немалко богатства влязоха по този начин в кралската съкровищница.

— Точно така — промърмори кралят. — И Аски ще бъде обесен. — Той се обърна отново към лорд Хю. — Но да се върнем на вдовицата, която раздразни любопитството ни. Подозирате ли я в престъпление, милорд?

— Ще кажа само, че случайностите ми изглеждат невероятни. Единият съпруг паднал от коня при лов на елени — за съжаление подобни събития се случват често. Вторият бил улучен от стрела на ловец — и никой от участващите ловци не признал тази стрела за своя. Третият съпруг бил отнесен от внезапна, загадъчна болест… едър, силен мъж в разцвета на годините си, който дотогава изобщо не бил боледувал. А четвъртият паднал от прозорец… от прозореца на спалнята на жена си, и си счупил врата.

Спокойният разказ на лорд Хю, който броеше на пръстите си отделните смъртни случаи, беше оцветен с леко съмнение.

— Наистина странно — съгласи се кралят. — Мисля, лорд Кромуел, че е редно да разследваме случая.

Пазителят на печата кимна.

— Ако ваше величество няма нищо против — лорд Хю Босер е склонен да поеме тази задача.

— Нямам възражения. В крайна сметка самият той има интерес към случая, но… — Кралят спря и смръщи чело. — Според мен има нещо много странно. Как дамата е успяла да накара четирима благородници, мъже с опит и богатство, да приемат условията й?

— Тя е вещица, ваше величество! — Загърнатият в червена роба епископ на Уинчестър се обади за първи път тази сутрин. — Не мога да намеря друго обяснение. По времето, когато са срещнали лейди Гуинивър, жертвите й са били в пълно владение на духовните си сили. Само омагьосан може да подпише договор, продиктуван от дявола в образа на жена. Изисквам тази жена да бъде доведена тук за разпит, все едно какъв резултат ще дадат разследванията на лорд Хю.

— Знае ли се как изглежда дамата?

— Този портрет е правен две години след сватбата й с Роджър Нийдхем. Естествено оттогава се е променила. — Хю подаде на господаря си рисувана миниатюра в обсипана с диаманти рамка.

Кралят разгледа внимателно майсторското произведение.

— Красавица — пошепна той. — Дори да се е променила много, пак е запазила някои от прелестите си. — Той стисна миниатюрата в лапата си и вдигна глава. — Много съм заинтересуван да се запозная с магьосница, която на всичкото отгоре е и отлична правистка. Все едно убийца или не — ние искаме да я видим!

— Това означава почти двумесечно пътуване. Тръгвам веднага. — Хю Босер се поклони и изчака няколко секунди, за да види дали кралят ще благоволи да му върне миниатюрата; но когато стана ясно, че я е загубил завинаги, той се поклони отново и излезе от стаята за аудиенции.