Джейн Фийдър - Целувката на черната вдовица

— Не, мила, съжалявам, но се бях замислила — отговори тя и леко дръпна плитката на немирната си дъщеря. — Налага се да напуснем тази къща, и то бързо. Би ли отишла да кажеш на Тили и Кроудър, че трябва да дойдат при мен?

— Но защо трябва да се махнем оттук, мамо? — попита недоволно Пипа. — Нали щяхме да останем до Коледа и Празника на тримата крале?

— Заради Робин ли? — попита Пен и в лешниковите й очи блесна тревога.

— Отчасти — отговори уморено майката. — Лорд Хю и аз постигнахме съгласие, че най-доброто за нас е да се махнем от тази къща, за да не се заразите и вие. Напускаме къщата, защото съществува вероятност въздухът да е отровен.

— Това е нещо като чумата, нали? — попита Пипа с разширени от любопитство очи.

— Няма нищо общо с чумата — отговори сериозно Гуинивър.

— Робин е вече по-добре, но преди да знаем от какво е бил болен, не мога да рискувам да ви оставя тук. Затова ще отидем в друго жилище.

— Ще ида да кажа на Кроудър — извика възбудено Пипа. — Той ще се зарадва. Чух как каза на Грийни, че му е дяволски трудно да работи с мастър Милтън. А пък Грийни му отговори, че напълно го разбира. Пен да доведе Тили! — С тези думи тя се втурна към вратата.

— Какво ще правим сега, мамо? — попита голямото момиче и в очите му блесна загриженост. — Наистина ли Робин е по-добре?

— Да, мила, Робин ще оздравее и всичко ще бъде наред.

— А лорд Хю ще дойде ли с нас? — продължи с въпросите Пен.

— Не — отговори майката. — Ще остане с Робин.

— Но ти си му жена. Трябва да бъдеш до него, да го подкрепяш.

— При тези необикновени обстоятелства съм длъжна да се погрижа първо за вас — обясни търпеливо Гуинивър. — Хайде, иди да доведеш Тили. Трябва да решим какъв багаж да вземем. Няма да носим тежки неща, защото ще пътуваме бързо.

Пен се поколеба и погледна майка си, но не посмя да зададе въпроса, който очевидно я измъчваше.

— Иди да доведеш Тили — повтори спокойно Гуинивър. Лицето на момичето не се разведри, но то кимна послушно и излезе. Гуинивър пристъпи към тоалетната масичка, където стояха ковчежето й със скъпоценности и дръвчето за накити. Вече беше способна да разсъждава трезво. В никакъв случай нямаше да се подчини на волята на обезумелия си мъж и да заживее доброволно като изгнаница. Щеше да напусне Хю, но нямаше да изложи себе си и децата си на мъките на пътуването до Дербишайър, както й беше заповядал той. Децата никога нямаше да разберат подбудите й.

Трябваха й пари, за да живее. Вече не можеше да разполага с доходите от имотите си, но имаше скъпоценностите си, а те струваха цяло състояние. Кроудър щеше да продаде или да заложи бисерите й. Освен това имаше парите, които беше взела за пътуването до Лондон. Тя стисна здраво зъби. Съпругата на лорд дьо Босер съвсем не беше без средства, каквото и да си въобразяваше той. Макар че беше унищожил щастието и душата й, той не беше в състояние да прекърши волята й, нито да й отнеме независимостта.

— Какво чувам, миличка? — попита възбудено Тили, която влезе шумно в стаята. — Пен каза, че трябва да заминем.

На прага застана мрачният Кроудър. Пипа мина покрай него и се спусна към майка си.

— Да, след около час. Разбира се, ако успеем да се приготвим. — Гуинивър се обърна и вдигна сапфирената си огърлица. Видя Пипа и продължи по-рязко, отколкото й се искаше: — Пипа, не съм те молила да се върнеш с мастър Кроудър. Върви в стаята си и събери дрехите, които ще вземеш за пътуването.

— Исках само да науча къде отиваме.

— Ще ти кажа, когато му дойде времето! — Този тон не търпеше противоречия и Пипа се оттегли обидено.

Гуинивър се опита да се усмихне, но устните й трепереха силно, а очите и бяха пълни със сълзи.

— Какво става, сърчицето ми? Какво се е случило? — Тили се втурна към нея и я прегърна. — Кажи всичко на своята Тили. — Тя я потупа по гърба, както беше правила още когато Гуинивър беше дете. Кроудър остана на прага, но докато слушаше разказа на Гуинивър, лицето му все повече помрачняваше. Тя изля мъката си пред хората, които бяха най-близките й приятели, които й служеха вярно и сега бяха на нейна страна и я защитаваха.

— Мили боже, как може да твърди такива глупости! — извика възмутено Тили. — Сега ще ида да се разправям с него. Само почакай!

Гуинивър изтри сълзите си и поклати глава.

— Не, Тили, няма нужда. Ние си отиваме — доброволно! — Тя се обърна към гневния Кроудър: — Засега ще останем в Лондон. Имам нужда от време, за да реша как да се справим със ситуацията. Ще намериш ли подходящо убежище? Няколко стаи в пансион или частен дом?