Джеймс Чейс - Още един глупак

Най-после щях да имам възможност да говоря с Рея. Реник щеше да открие откъде е дошла роклята в синьо и бяло. Рея я беше купила. Чакаше я най-голямата изненада в живота й.

След десет минути спрях пред дома на Малру. Изтичах нагоре по стълбите и натиснах звънеца.

Икономът ми отвори вратата.

— От полицията — казах аз. — Мистър Малру, моля.

Той се дръпна и ме пусна да вляза.

— Мистър Малру никак не е добре тази сутрин. Все още е в леглото. Не искам да го безпокоя.

— Може и мисис Малру… важно е.

— Ако почакате един момент, сър…

Той тръгна по дългия коридор. Изчаках да вземе малко преднина и поех тихо след него. Той спря, отвори една остъклена летяща врата и влезе в зимната градина, където Рея се беше излегнала в един шезлонг. Беше облечена в светлосиня риза и бели панталони. Изглеждаше изключително спокойна и красива, както се излежаваше там на слънцето. Четеше вестник и вдигна очи, когато икономът се приближи до нея.

Нямаше да му дам възможност да я предупреди. Влязох и аз.

Рея ме видя и се вцепени. В миг присви очи, после лицето й стана безизразно.

— Кой е този? — попита тя иконома.

Щом той се обърна, тръгнах към нея.

— Аз съм от полицейското управление. Много ви моля да ме извините за безпокойството, но е важно.

Рея махна с ръка и освободи иконома. И двамата мълчахме, докато стъклената врата не се разлюля след него, тогава дръпнах един стол и седнах.

— Здравейте — рекох. — Спомняте ли си за мен?

Тя се облегна назад, взе си цигара и я запали. Ръцете й не трепваха.

— Трябва ли да си спомням за вас? — повдигна вежди тя. — Какво искате?

— Намериха трупа — казах аз. — Но не в бунгалото, където искахте да го намерят. Намериха го в багажника на една открадната кола.

Тя хвърли угарката на настланата с камъни алея.

— О? Мъртва ли е?

— Дяволски добре знаете, че е мъртва!

— Да не би да сте се скарали за парите? Не биваше да я убивате, мистър Барбър.

Безсрамното й държане ме вбеси.

— Няма да се отървете — казах аз. — Вие сте виновна за смъртта й и го знаете!

— Така ли? — Тя отново повдигна вежди. — Не мога да си представя кой друг освен вас ще повярва в това.

— Не се самозалъгвайте. Вие имате причини да я убиете. След смъртта на съпруга ви половината богатство щеше да наследи тя. За вас е много по-удобно да получите цялото наследство, нали така?

— Разбира се — усмихна се Рея. — Но по една случайност вие сте този, който е замислил отвличането. Вие трябваше да я чакате в бунгалото. Когато е била убита, аз бях на легло и мога да го докажа. А вие къде бяхте?

— Ако хванат мен ще хванат и вас.

— Така ли? Според мен ще трябва да решават на кого да повярват — на вас или на мен. Някак си не мога да си представя, че полицията ще повярва на един бивш затворник.

— Точно така, само че на мен това ми беше ясно от самото начало — И взех предпазни мерки. В бунгалото имаше магнетофон. Целият ви план за отвличането е записан. Не се самозалъгвайте, че не сте замесена в тази каша, вече е късно.

Изведнъж тя стана много спокойна. Блесналите и очи ме гледаха втренчено.

— Магнетофон ли?

— Да. Целият ни план за отвличането е записан. Вие имате мотива за престъплението. Мен може да ме изпратят на електрическия стол, но вие ще отнесете поне двайсет годинки.

Това я стресна здравата. За миг безизразната и маска се смъкна. Ръцете и се свиха в юмруци, лицето й побеля. Изглеждаше състарена и зла.

— Лъжеш!

— Така ли мислите? Ако ме хванат, ще хванат и вас. Не бяхте достатъчно хитра. Сега е най-добре да започнете да се молите да не ме хванат.

Тя възвърна самообладанието си. Безизразната маска се върна на лицето й.

— Значи не сте чак такъв глупак, за какъвто ви мислех, мистър Барбър. Е, ще видим какво ще излезе накрая.

— Да, ще видим.

Стъклената врата се отвори и аз се обърнах. Висок набит мъж в спретната шофьорска униформа стоеше на прага. Това трябва да беше бившият полицай О’Рейли. Видях, че ме оглежда с любопитство. Учудих се, че е горе-долу на моята възраст. Сивкавата му коса бе късо подстригана. Едрото му месесто лице беше грубо и красиво, а спокойните сиви очи гледаха остро и изпитателно, както на повечето полицаи.

— Колата е готова, госпожо — каза той.

— Няма да излизам тази сутрин — отвърна Рея и стана. — Мистър Малру никак не е добре.

Тя тръгна през градината.

— Мисис Малру… — обадих се аз.

Рея спря и се обърна.

— Когато намерили трупа на мис Малру, видели, че е облечена с памучна рокля в синьо и бяло. Нещо съвсем евтино. Лейтенант Реник пита откъде е тази рокля. Вие сигурно си спомняте, че когато е напуснала къщата, мис Малру е била облечена с червена рокля. Лейтенант Реник се интересува дали не знаете нещо по този въпрос.