Джеймс Чейс - Още един глупак

— Хитра беше идеята да се публикува онази снимка. Човекът от снимката прилича много на вас.

Тази контраатака не ми направи впечатление.

— Защото съм аз. Имахме описание на човека, който е бил видян с момичето в „Пиратската колиба“. По фигура приличал на мен. Та затова се предложих за фотомодел.

Това му затвори устата.

— Като ви гледам — продължих аз, — и вие имате същата фигура.

Той не отговори. Изминахме две пресечки в мълчание.

— Намериха и чантата — добавих аз. — Беше в откраднатата кола заедно с трупа.

Едрата му мускулеста ръка лежеше на коляното. Видях как силно трепна.

— Искате да кажете, че са намерили откупа?

— Не съм казал такова нещо. Намериха чантата, а тя беше пълна със стари вестници. Знаехте ли, че има две чанти, съвсем еднакви?

Отново усетих, че ме гледа.

— Аха.

— Знаете ли какво си мисля? Мисля, че някой е разменил чантите точно преди тръгването на Малру. Било е много лесно.

Това наистина го стресна. Изпусна цигарата си.

— Какво приказвате? Кой ще смени чантите?

В гласа му прозвучаха груби нотки. Наведе се, вдигна цигарата и я изхвърли през прозореца.

— Имам си теория. Според мен е станало така: момичето е отвлечено. Старецът приготвя парите. На жена му внезапно й хрумва хитра идея. Ако измами похитителите, момичето ще бъде убито. Като отстрани момичето, мисис Малру ще получи цялото богатство. Така че тя напълва с вестници другата чанта и точно когато Малру тръгва да занесе откупа, разменя чантите. По този начин получава петстотин хиляди долара за джобни пари, отървава се от заварената си дъщеря, а когато старецът умре, ще прибере и милионите.

За няколко секунди той застина на мястото си, после каза с груб, напрегнат глас:

— Лейтенант Реник ли измисли това?

— Още не съм му казал. Това е собствената ми теория.

— Ами? — обърна се и ме изгледа свирепо. — Виж какво, послушай съвета ми и не се занимавай с разни фантазии. Тези хора имат страхотно влияние. Започнеш ли да разпространяваш такива измислици, ще си навлечеш голяма беля на главата.

— Известно ми е — казах аз. — Просто импровизирах. На теб как ти се вижда моята теория?

— Гадост. — Долових яростни нотки в гласа му. — Мисис Малру никога не би направила такова нещо.

— Така ли? Е, ще ти повярвам. Ти я познаваш по-добре от мен.

Преди да успее да се опомни, завих в двора на полицейското управление. Спрях и излязох навън.

Отидохме заедно до моргата. Отдръпнах се да му направя път да влезе.

Реник и Барти седяха до една маса и си приказваха. В ъгъла имаше и друга маса, на която се виждаше покрито с чаршаф тяло.

О’Рейли стисна ръката на Реник и кимна на Барти.

— Значи я намерихте — каза.

Аз го наблюдавах. Изглеждаше безстрастен и твърд като всеки полицай.

Видях как двамата с Реник прекосиха стаята, после се извърнах, когато Реник дръпна чаршафа. Отново бях започнал да се потя.

Чух как Реник каза:

— Тя ли е?

— Разбира се… горкото дете. Значи са я удушили. Някакви предположения, лейтенанте?

— Още нищо. А старецът как прие новината?

— Доста зле е. — О’Рейли поклати глава. — Лекарят е при него.

— Тежко наистина.

Те се върнаха при нас с Барти.

— Добре, О’Рейли — каза Реник. — Благодаря ви, че дойдохте. Няма защо да ви задържам повече. Трябва да се заема с работа.

— Винаги на вашите услуги, лейтенанте.

О’Рейли подаде ръка на Реник, кимна на Барти, изгледа ме студено и излезе.

Реник се обърна към цивилния, който се беше облегнал на стената:

— Кажи на доктора, че може да я вземе.

И като ми направи знак с глава, напусна моргата и тръгна през двора. Ние с Барти го последвахме.

— Какво ти каза тя за роклята, Хари? — попита ме Реник, докато вървяхме по дългия коридор към канцеларията, която беше предоставена на негово разположение.

— Знаеше за нея. Тя и я била купила. Плажна рокля, която момичето държало в колата. Като ходело на плажа, си я слагало, за да запази по-хубавите рокли.

Реник отвори вратата и тримата едновременно влязохме вътре.

— Питам се защо ли се е преоблякла — рече замислено той. — Нещо не пасва тук. — Седна и сложи крака на бюрото.

Ние с Барти си намерихме столове.

— Защо чантата беше пълна с вестници? — попита Барти. — Това ме обърква.

— И къде е откупът? — Реник взе един нож за хартия и започна да пробива дупки в попивателната преса. — Все ми се върти в главата, че е била отвлечена от човек, когото е познавала. Фактът, че този тип е използвал името на Джери Уилямс, ме навежда на тази мисъл. Най-добре да проверим всичките й приятели и да разберем какво са правили по времето, когато е била в „Пиратската колиба“. Ще се заемете ли с това?