Джеймс Чейс - Още един глупак

— Тя е — каза барманът. — Със сигурност е тя.

— По кое време се появи в бара? — попита Реник, като ме погледна многозначително.

— Към девет и нещо. Огледа се наоколо, сякаш очакваше някого, и ме попита дали има и друг бар. Отвърнах, че няма и й показах ресторанта. Тя надникна вътре и после тръгна да си върви. Имаше един пиян, не беше се натряскал чак, но беше доста на градус. Той я сграбчи за ръката, като минаваше край него. Тя го отблъсна и излезе. Ама оня тръгна след нея.

— После какво стана?

— След десетина минути влиза един и вика: вън на паркинга лежи човек. Излязох и намерих оня пияница. Беше целият в кръв, затова извиках полиция.

— Да сте видели някоя кола да напуска паркинга, преди да дойде полицията?

— Малко след като излезе момичето, чух как потеглиха две коли. Едната беше мощна спортна кола. Познах я по звука на мотора.

— А другата?

— Обикновена.

— Значи момичето влезе в бара, сякаш очакваше да види някого, и после си отиде?

— Точно така.

— Как беше облечена?

Барманът описа доста добре дрехите на Одет от онази вечер и сержант Хамънд си взе набързо бележка.

Когато барманът си отиде, Реник каза:

— Май ще трябва да се срещнем с този човек в болницата. Как се казва, сержанте?

— Уолтър Кърби.

Заварихме Уолтър Кърби да лежи в леглото, главата му бе омотана с бинтове, бе изпълнен със самосъжаление. Веднага си призна, че бил пиян в събота вечер.

— Видях онова хубаво маце и си помислих, че е леко момиче. Никое свястно момиче няма да иде в онази дупка. Тя си придаваше важности, ама аз си помислих, че това са изтъркани женски номера и тръгнах след нея към паркинга. Сигурно съм я сбъркал. Понатиснах я, ама това не й хареса. После изведнъж изникна един в тъмното и ме фрасна по главата. Това е всичко.

— Как изглеждаше той? — попита Реник.

Стоях от другата страна на леглото и сърцето ми биеше толкова силно, та се страхувах Кърби да не го чуе.

— Много едър. Не мога да го позная, ако го срещна. Изобщо не видях лицето му. Беше тъмно и той се появи изневиделица. Нямаше начин да се справя с него.

На връщане Реник каза:

— Защо ли е отишла в „Пиратската колиба“? Имала е среща с приятелката си, щели са да ходят на кино. Трябвало е да се срещнат в девет часа, а малко след девет тя се появява в онази дупка. Какво я е накарало да промени намеренията си?

— Може някой да й се е обадил по телефона.

— Аха. Това трябва да е. От този вертеп ли е била отвлечена? Ще проверя що за птица е Кърби. Може да е свързан с похитителите, макар че не ми се вярва. Ще накарам О’Рейли да се опита да установи дали не са я търсили по телефона, преди да излезе.

Чак към пет часа Реник получи информацията, която искаше. Той дойде при мен и седна на бюрото ми.

— В девет без четвърт, точно преди да тръгне за киното, й се обадили по телефона — ми каза той. — Бил някакъв неин приятел — Джери Уилямс. Проверих кой е. Студент по медицина. Понякога двамата излизали заедно. Движел се е в нейната компания. Нямаме нищо срещу него. Говорих с Медоус. Не разрешава да разпитаме Уилямс. Май ще трябва да чакаме да се развият събитията.

— Да се навъртам ли наоколо?

Реник поклати глава.

— Ако ми трябваш за нещо спешно, ще те потърся у вас.

— Имам една среща тази вечер — рекох аз. — Може да закъснея.

— Няма нищо, Хари. Гледай си срещата. Ако ми потрябваш, ще пратя да те потърсят. Къде ще бъдеш?

Бях очаквал този въпрос и имах готов отговор.

— В Казиното. Ще си тръгна към един. След два можеш да ме намериш вкъщи.

Той излезе и аз се обадих на Нина.

— Ще закъснея. Напредваме. Ще бъда в движение. Казах на Реник, че след два може да ме намери вкъщи.

После отидох в бунгалото да чакам.

В дванайсет и половина напуснах бунгалото и отидох с колата до последната спирка на рейса. Оставих пакарда и се приближих до гишето за информация. Попитах момичето дали самолетът от Лос Анжелос ще пристигне по разписание. Тя ми отговори утвърдително, добави, че рейсът от летището ще бъде тук в един и пет.

После са затворих в една телефонна кабина и се обадих в полицейското управление. Сержант Хамънд ми каза, че Реник току-що си бил отишъл вкъщи. Около случая Малру нямало нищо ново.

Беше време да се обадя на самия Малру.

В писмото на Одет, съчинено от мене, му бе наредено да очаква телефонно обаждане, за да получи последни инструкции за предаването на откупа.

Несъмнено очакваше да му се обадят. Сам вдигна слушалката.