Джеймс Чейс - Още един глупак

Попита ме защо Джон ме е търсил така настойчиво, и то в неделя. Разказах й за Малру.

— Джон смята, че момичето е отвлечено, обаче няма да си измъчвам мозъка, докато не се установи със сигурност. Лично аз мисля, че Малру е изтеглил парите за някоя голяма сделка.

Отклоних разговора от Малру, като я попитах дали смята да продължи работата си, след като вече имах постоянна служба.

— Можем да си го позволим, ако искаш да напуснеш — казах аз.

— Мисля да остана. Във всеки случай поне до края на сезона.

След вечеря казах, че ще отида до полицейското управление да видя дали няма нещо ново.

— Няма да се бавя, но е добре да се покажа там.

Отидох с колата до най-близката дрогерия и се обадих на Одет.

— Решено е за утре вечер — казах аз. — Ще стане. Вземи самолета в единайсет. Като пристигнеш, качи се на рейса и слез на последната спирка. Ще бъдеш там към един и нещо. Аз ще те чакам. Ще те закарам в бунгалото и ще те оставя там. После ще отида да взема онова нещо и ще се върна.

Тя каза, че разбира. В гласа й звучеше тревога.

— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред?

— Да… успокой се. Ще се видим на последната спирка в един часа.

Затворих телефона. След това позвъних в полицейското управление. Дежурният ми каза, че Реник си е отишъл вкъщи. Реших, че нищо особено не се е случило и също се прибрах.

На следващата сутрин малко след девет бях в канцеларията на областния прокурор. Виждаше ми се странно, че имам пак служебни задължения, още по-странно — че седя зад бюро.

Секретарката на Реник ми даде куп папки. Каза ми, че като ги прегледам, ще имам добра представа за това как вървят работите в службата. Реник щял да дойде по-късно.

Заех се с папките. Реник пристигна малко след единайсет. Седна на ръба на бюрото ми и попита как се чувствам отново на работа.

— Чувствам се един път — казах аз и махнах към папките. — Това е точно по моята част. Нещо ново за момичето на Малру?

— Засега нищо. Оставил съм един от нашите в паркинга на Лоун Бей. Ако се появи момичето, той ще ме извика. Нищо повече не мога да направя, докато Малру не се обърне към нас. Момчетата от Федералната и Щатската полиция също са в готовност.

— Ако Малру плати откупа и момичето се върне, няма да научите нищо повече.

— В наше време похитителите обикновено не освобождават жертвите си. По-сигурно е да ги убият — мрачно каза Реник. — Ако момичето е отвлечено, мога да се хвана на бас, че Малру ще ни извика. — Той се смъкна от бюрото ми. — Е, имам много работа. Ако ти потрябва нещо, аз съм в съседната стая.

Когато излезе, бутнах настрана папката, която четях, и запалих цигара. С малко късмет на другия ден сутринта щях да имам петдесет хиляди долара. Беше ми трудно да повярвам. Парите щяха да бъдат в дребни банкноти. Вече бях решил да си наема банков сейф и да ги оставя там, като тегля от време на време при нужда. Щях да внимавам. Не биваше изведнъж да променям начина си на живот. По-късно щях да пусна слух, че съм спечелил на борсата, но щях да изчакам поне една година, а може би и повече.

Точно когато смятах да отида да обядвам, вратата се отвори със замах и влезе Реник. Развълнуваното му лице говореше, че се е случило нещо и сърцето ми се преобърна в гърдите.

— Май имаме късмет! — каза той. — Ела с мен в полицейското управление. Ще ти обясня по пътя. — Докато вървяхме към асансьора, той продължи: — Ама че късмет! Преглеждах редовните полицейски доклади от събота вечер и открих нещо, което може да е важно. Един човек бил намерен да лежи в безсъзнание на паркинга до „Пиратската колиба“. Знаеш ли къде е?

Устните ми бяха така пресъхнали, че не можах да отговоря. Успях да кимна и да измърморя нещо.

— Доста тежко е ранен. Барманът повикал полиция. Казал, че този човек преследвал някакво момиче в паркинга. Сторило му се, че момичето е Одет Малру.

— Защо му се е сторило? — попитах задавено.

— Тя е известна личност в Палм Сити. Снимките й често се появяват във вестниците. Бил почти сигурен, че е тя. Прибрали са го, сега е в управлението. Взел съм някои снимки на момичето. Надявам се, че ще я познае.

— Зле ли е ударен?

Здравата са го цапардосали по главата, но сега е добре. Кой го е ударил? Ако е Одет Малру, какво е търсила в такава дупка като „Пиратската колиба“?

— Може да не е била тя.

— Скоро ще разберем.

След десет минути бяхме в кабинета на сержант Хамънд. Там беше и барманът от „Пиратската колиба“. С него именно беше разговаряла Одет.

Реник му показа няколко подбрани снимки на момичето.