Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Значи ти си имаш ченге да се грижи за теб?

— Лейтенантът и аз сме твърде добри приятели — каза тя като дете, което се хвали, че някога някакъв генерал го потупал по главичката. — Познавах го още когато участваше в патрули. Понякога се отбива при мен за вечеря и ми разказва полицейски случки.

— Сигурно ви действа добре — забелязах саркастично. — Ако искате да видите голямата битка на ринга, по-добре е да тръгваме.

Седнахме на местата си, когато осведомителят представяше главната двойка. Следваше бой в петнадесет рунда между Джек Слейд, шампионът от средна категория и Дарки Джоунс, един почти неизвестен претендент за титлата.

Двамата мъже вече бяха на ринга и Вестъл бе вперила очи в тях. Казах й, че фаворит е Слейд и я попитах дали желае да заложи.

— Ще заложа за черния — отсече тя. — В него има нещо, което ме очарова. Виж тези мускули и тези очи. Сигурна съм, че той ще спечели.

— Няма никакъв шанс. Слейд не е нокаутиран от двадесет срещи насам. Той е в най-добрата си форма. Джоунс има хубав прав удар, но едва ли ще има случай да го нанесе.

— Не ме интересува. Ще заложа сто долара за черния.

— Добре, но да не ми кажете после, че не съм ви предупредил.

Промуших се през няколко дузини колене до пътеката и я прекосих до мястото, където седеше Лефти Джонсън.

— Добър вечер, мистър Уинтърс — каза той, като ми отправи похотлива усмивка. — Виждам, че тази вечер хвърчите нависоко.

— Сто за Джоунс, Лефти? О’кей?

— Разбира се. Изморихте ли се да си държите мангизите?

— Залогът не е мой. Аз ще сложа петдесет за Слейд.

Върнах се на мястото си и седнах точно когато удари гонгът. Джоунс изскочи от ъгъла си като изстрелян от оръдие. Последва един вихър, черна сянка и той се оказа в ъгъла на Слейд преди последният да е успял да се повдигне от стола си. Всичко се случи толкова бързо, че само зрителите покрай ринга успяха да видят подробностите. Юмрукът на негъра удари съкрушително челюстта на Слейд със силата на снаряд. Рингът беше точно над нас. Успях да видя как очите на Слейд се замъгляват и коленете му омесват. В следващият миг Джоунс замахна с ляв ъперкът. За негово нещастие беше с един миг по-бърз, отколкото трябва и юмрукът му пропусна челюстта на Слейд. Удари върху скулата, като успя да причини само кървене.

Слейд се смъкна на ръце и колене. Лицето му беше обърнато към нас, челюстта му увиснала, очите пусти, а сетивата — парализирани. Забелязах, че Вестъл се навеждаше напред с отворена уста, а пръстите й стискаха китката ми. Около нас се вдигаше толкова шум, че аз не можех да чуя нейните невротични писъци, но бях убеден, че тя пищи.

Половината от тълпата беше на крака, викаща до скъсване. Стадионът се тресеше от възбуда. Реферът избута Джоунс назад, като му показа един неутрален ъгъл. Джоунс едва ли го разбра. Беше превъзбуден. Съдията трябваше да му викне, за да го накара да се подчини. Забавянето даде на Слейд няколко ценни секунди. Наблюдавах го внимателно и забелязах в очите му искрица живот. Реферът се наведе над него, като отброяваше силно, а ръката му в такт се вдигаше.

— Подъл удар! — изкрещях в ухото на Вестъл. — Мръсник! Гадняр!

Не мисля, че тя чу думите ми. Беше все още наведена напред с горящи очи, а лицето й представляваше жестока и сурова маска, докато следеше броенето на рефера.

Слейд беше на крака при отброяването на девет. Когато Джоунс се стрелна през ринга, Слейд се вкопчи в него, висейки отчаяно и притискайки към себе си черните ръце, докато се бореше да приведе в действие разсъдъка си.

Съдията трябваше да раздели двамата мъже, при което във възбудата си Джоунс пусна в ход градушка от удари, вместо да отстъпи назад. Прицелваше се в противника си и подготвяше завършващия си удар. Слейд се прикри, отстъпи край ринга, преследван неотстъпно от негъра.

Тълпата, превъзбудена, му ревеше да го убие, но негърът нямаше опита да завърши с един удар. Гонгът удари точно когато Джоунс бе успял да вкара своя клатушкащ се противник в ъгъла и се готвеше да пусне нов див бараж от удари.

— Добре, това е то — казах с отвращение, когато черният се втурна сърдито назад към своя ъгъл. — Челюстта му е строшена! Какъв глупак! Да падне от един мръсен удар още в първия рунд! В следващият рунд вече няма да го бъде!

Вестъл още стискаше китката ми.

— Никога не съм се възбуждала така! — задъхваше се тя. — Това е чудесна гледка! Смяташ ли, че той има счупена челюст наистина?

— Ами погледни я! Виж начина, по които виси. Джоунс трябва само да го чукне с пръст по нея, за да падне на земята.