Джеймс Чейс - Подхлъзването

Вестъл се облегна назад. Очите й проблеснаха кръвожадно, докато фиксираше Слейд, немощно лежащ в своя ъгъл. Големият му гръден кош се повдигаше спазматично, а челюстта му висеше грозно отпусната.

Гонгът удари и Джоунс подскочи като пружина. Лицето му представляваше свирепа и ръмжаща маска. Слейд държеше ръцете си високо, за да предпазва счупената си челюст. Когато Джоунс се втурна към него, лявата ръка на Слейд се мушна напред, над гарда на противника и го улучи в лицето, изпращайки го със залитане назад. Слей се потътри към него. И двете му ръце се движеха с точността на бутала, докато удряха Джоунс.

Вестъл крещеше пак, а и цялата тълпа около нея. Секундантите на Джоунс му викаха да довърши противника си, но той се беше объркал. Винаги, когато се готвеше да пусне покосяващ удар, лявата ръка на Слейд го подпираше в лицето и го караше да губи равновесие. Слейд успя да се задържи така до последните секунди на рунда, но тогава негърът успя да го улови в момент на невнимание и му нанесе ужасяващ ляв удар по бузата. Агонизиращият вид на шампиона накара Вестъл да закрещи като луда. Слейд се свлече на едно коляно. Изглеждаше като ранен, но опасен лъв, безпомощно ръмжащ към черния боец. Последният се отдалечи триумфално.

От лицето на падналия се стичаше кръв: окото, носът и устата му бяха разцепени.

Гонгът спря броенето и секундантите на Слейд нахлуха в ринга за да му помогнат да се добере до ъгъла си.

— О, това е нещо сериозно! — извика Вестъл, гръдният й кош се повдигаше високо и бързо. — Не съм си и въобразявала, че един бой може да бъде толкова възбуждащ! О, Чад, така съм доволна, че дойдох с теб!

„О, Чад!“

Възклицанието й се беше изплъзнало неволно, но зрелището на двама биячи, които се мъчеха да си изкарат мозъците ме беше притъпило достатъчно, за да не обърна внимание на това което каза.

Третият рунд беше последен. Секундантите на Джоунс бяха успели накрая да набият в главата на негъра своите напътствия: не бързай, подготви си удара и му прикови главата.

Краят дойде през втората минута на рунда. Лява кука, последвана от дясно кроше: и двата удара експлодираха върху разбитата челюст на Слейд. Той издаде едно смразяващо кръвта грухтене, падна на ръце и колене, а лицето му побеля призрачно. Опита се да се отдалечи с тътрене, но усилието се оказа непосилно за него. Претърколи се по гръб, може би още в съзнание, но довършен.

Вестъл бе скочила на крака. Трябваше да я дръпна назад, иначе щеше да се залепи за престилката на ринга.

— Успокой се! — извивах й аз.

Тя се дръпна със сила от мен с призовани в ринга очи, но аз успях да я задържа. Не беше единствената, която се държеше като луд за връзване. Шумът би бил достатъчен, за да спука тъпанчетата ви.

Когато броенето свърши и вече бяха завлекли Слейд в ъгъла му, Вестъл колабира. Трябваше да я подхвана, иначе щеше да се срути.

— Изведи ме оттук, Чад — измънка тя. — Чувствам, че припадам.

През репортерите около ринга внезапно изскочи лейтенант Легит.

— Нужна ли ви е помощ, мистър Уинтърс? — извика той.

— Искам бързо да изляза оттук.

— Последвайте ме.

Той тръгна отпред, проправяйки си път така, както само ченге може. След него ходех аз, почти носейки Вестъл. Легит ни заведе до помещенията на персонала и съблекалните, далеч от тълпите, които се трупаха към изходите.

— Вие чакайте тук — каза той. — Ще докарам колата ви.

Стоях в слабо осветения коридор, усещайки горещия задушен въздух от арената върху лицето си. Мъчех се да поддържам Вестъл в отвесно положение.

— Как се чувстваш? — попитах я.

— Оправих се. Беше от горещината и възбудата. Никога не съм се чувствала така.

Тя повдигна лице и се вгледа в очите ми с поглед, който ме отхвърли назад като удар. Достатъчно дълго съм се въртял между жени, за да оценя правилно този поглед. В този момент тя ме желаеше така силно и така много, както въобще жената може да пожелае мъж.

Това ясно се виждаше в очите й, в начина, по който лицето й се беше отпуснало и по начина, по който кръвта пулсираше в гърлото й. Можех да я имам така, както можех да взема всяка улична проститутка след като си платя. Но повярвайте ми, това беше последното нещо на света, което желаех.

Видът на това разголено желание обаче ме шокира. Тя беше толкова изсушено, грозно, малко нещо, че аз никога не бях мислил по този начин за нея. Не можех да повярвам, че тя притежава такъв вид чувства, не и това мършаво, чупливо вързопче с кокали! Не само че изглеждаше невъзможно, струваше ми се даже неприлично.