Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Двадесет хиляди, но ако се колебаете дали да ги вземете, кажете ми. Аз мога да ги използвам.

Тя се втренчи в мен за дълго. В очите й се появи един израз на смайване и на възхищение.

— Изглежда, мистър Уинтърс, че вие сте наистина един много умен млад мъж.

— Въпреки, че съм един евтин мошеник и проклет изнудвач?

Тя се засмя.

— Тогава бях сърдита.

— Добре, продължавайте и се извинете — казах аз, като се взирах право в нея. — Освен ако, разбира се, не мислите все още така.

Тя ми направи една гримаса.

— Сега не мисля така. Извинявам се — тя повдигна раменете си с печал. — По-добре и вие да бяхте се извинил. Причинихте ми болка.

— Не ми изглежда така. Като че ли е време някой да ви оправи по мъжки. Получавала сте всичко според вашето желание. Трябва да сте доволна, че не ви набих здравата.

Едно леко покашляне се чу зад мен и аз се обърнах. Харгис стоеше до мен, държейки бутилка шампанско в кофичка с лед и две чаши на табличка. Той ги постави на масата, отвори бутилката и наля виното. Когато се готвеше да си тръгне, аз казах:

— Почакайте един момент да опитам това вино — отпих, кимнах и погледнах нагоре към него. — Това е много по-добро, Харгис. Можеше да е малко по-добре изстудено, но и така ще свърши работа. Добре, върви си.

Топ си отиде суров и мълчалив. Вестъл се изкикоти.

— Не мога да си представя какво си мисли той. — Тя пое стъклената чаша, която й подавах. — Не трябваше да му говорите така.

— Време е някой да го постави на мястото му. Хайде да го забравим. Той не е важен — казах аз, — да говорим делово, мис Шели. Какво уредихте с Хау?

— Не съм уреждала нищо. Бях толкова сърдита, че не желаех да слушам какво искаше да ми каже. Разбрахме се да се видим по-късно.

— Добре, тогава аз ще се оправя с него. Хау е полезен човек. Той може да събира наемите ви без смущения, но има нужда да го контролирам.

Тя ме погледна твърдо.

— Знаете ли, мистър Уинтърс, аз съм доволна, че вие сте на моята страна. Нали сте на моята страна?

— Аз съм ви дал достатъчно доказателства за това, нали? На ваша страна съм, но също и на моя. А пък случайно вашата страна и моята страна са на една страна. Сега след като прочистихме въздуха, искам да ви поговоря за вашите инвестиции. Банката не се е опитала да завърти вашите свободни пари в течение месеци. Предлагам ви да ми дадете пълномощие да извърша промени. Също искам да ме упълномощите да изтегля четвърт милион в брой, за да мога да ги разигравам. — Тя започна да говори, но аз продължих бързо: — Само по себе си се разбира, че ако изгубя повече от двадесет хиляди в който и да е месец, ползването на парите от мен се оттегля. Ще ви представям двуседмична справка, за да знаете точно какво върша с парите ви, ако не ви давам месечния минимум от пет хиляди долара необлагаеми, парите се връщат обратно в акции.

— Но аз не желая да губя двадесет хиляди — каза тя, — не мога да се съглася с това.

— Аз току-що ви спечелих двадесет хиляди срещу нищо — казах нетърпеливо. — В действителност аз ви снабдих с пределната сума, върху която играя. Тогава за какво се безпокоите? Но, ако вие не искате необлагаеми пари, кажете така и аз слагам край.

Тя се колебаеше.

— Тогава искам седмична справка.

— О’кей. Не ме е грижа. Ще имате седмична справка.

— Вие наистина ли мислите, че можете да ми изработвате по пет хиляди месечно без данъци?

— Съвсем сигурен съм.

— Много добре. Можете да имате парите. — Тя ме изучаваше със съмнение. — Предполагам, че ще изкарате нещо и за себе си?

Аз се разсмях.

— Разбира се, че ще изкарам. Аз имам твърдо споразумение с моя брокер. На вас няма да струва нито цент, но на него — много. — Аз бутнах стола си назад и станах. — Така, имам много неща да върша, мис Шели. Трябва да вървя.

Тя седеше и гледаше нагоре към мен. Смаяното й, възхитено изражение беше още в очите й.

— Може би ще желаете да вечеряте с мен, тук, днес?

Поклатих главата си.

— Съжалявам, но имам среща тази вечер.

Тя се нацупи внезапно.

— О, някоя жена, разбира се.

— Отивам на мачовете. Няма жена тази вечер.

— Мачове? Какви мачове?

— На „Парксайд стадион“.

— Винаги съм искала да видя боксов мач. Не бихте ме взел със себе си, нали?

Тъкмо се готвех да й откажа, когато изведнъж се сетих, че изключителната, важната, супербогатата мис Шели, притежаваща седемдесет милиона долара, всъщност хвърляше въдицата си за покана. Нямах желание да я взема. Имах на линия за тази вечер една блондинка, но тук съзрях един важен и удобен случай, твърде важен за да го изпусна. Щеше да придаде на кредита ми сила и да направи голямо впечатление на спортните момчета, като ме видят с Вестъл Шели, увиснала на ръката ми.