Джеймс Чейс - Подхлъзването

Обърнах гърба си към нея и излязох на терасата. Чувствах се, като че ли бях участвал в битка и сега не давах пет пари за изхода й. Седях в един плетен стол и гледах навън. Може би след пет минути разбрах, че тя стоеше до мене. Имаше нещо твърде патетично около нейната мъничка, тънка, костелива грозота.

— Ти ми причини болка — каза тя жалостиво. — Ти ме натърти.

— А виж ти какво ми направи — казах аз, като докоснах носа си с носната си кърпа. Кожата ми се беше смъкнала и сега там слабо се процеждаше кръв. — Имате късмет, че не ви извих врата.

Тя седна до мен.

— Мисля, че ми се иска нещо за пиене. Много ли си зает с твоите себични чувства, за да ми вземеш нещо?

Влязох в приемната и натиснах звънеца. Бях се борил с нея и я бях победил. Аз го знаех, а и тя го знаеше. Това означаваше, че аз бях преминал през вратата и нищо не би могло да ме спре. Това беше най-големият триумф в моя скучен живот!

Харгис влезе. По изражението му разбрах, че очакваше да му наредят да ме изхвърли навън. Когато ме видя с палец, забит в звънеца, се спря рязко.

— Донеси бутилка от вашето най-добро шампанско! — казах аз.

Той погледна навън към терасата, където Вестъл беше отворила жакета на пижамата си, за да изследва контузиите си. Тананикаше си някаква мелодийка.

— Да, сър — каза той с безизразно лице.

— И гледай този път да е от най-доброто ви шампанско — продължих аз. — Ще счупя проклетата бутилка в главата ти, ако не е.

Очите му се спряха на лицето ми. В тях имаше много омраза.

След като той излезе, аз отидох до телефона и набрах номера на Блейкстоун.

— Някакви новини за „Конуси“, Райън?

— Разбира се. Тъкмо излязох. Има печалба от тридесет и пет хиляди долара за мис Шели, а за теб — деветстотин долара комисиона. О’кей?

Хвърлих поглед към терасата. Вестъл все още преглеждаше натъртванията си. Тя се беше полуизвила на стола си и от където аз стоях, можех да виждам белия й изтощен гръден кош и плоския й неоформен бюст. Преместих погледа си. Там нямаше красота, само нещо изтощено и грозно.

— Отлично — казах аз, — напиши чека за мис Шели на мое име.

— Но, гледай, Чад…

— Чу ли какво ти казах? — попитах троснато. — Ти работиш за мене, не за нея. Аз ще й дам моя чек. Разбираш ли ме?

— Добре, о’кей, Чад, но не е обичайно.

Пуснах слушалката на вилката. Никой не можеше да ме удари по носа и да не си плати за това. Мис Шели щеше да получи само двадесет хиляди. Другите петнадесет щях да консервирам в моята банка за компенсация.

Сега виждате ли каква е мисълта ми? Аз вече бях преминал вратата и се намирах в един нов и чудесен свят.

Докато вървях към терасата, Вестъл набързо си затвори жакета на пижамата. След това тя направи нещо, което никога не бих очаквал от нея, нещо, което ме шокира. А повярвайте ми, аз не се шокирам лесно.

Тя ми отправи един плах малък поглед и една плаха малка усмивка.

— Не трябваше по този начин да се промъквате насам — каза тя. — Вярвам, че не надничахте.

Да надничам! Ако такова предположение не беше отвратително за мен, то щеше да е страхотно смешно. Въобразяваше ли си, наистина, това загадъчно, плоскогърдо, грозно и дребно съзнание, че аз бих желал да надничам заради нея? Дали имах вид на толкова закъсал за жени? Не можеше ли тя да види, че аз трябваше само да щракна с пръсти и цяла тълпа жени щяха да се втурнат към мен?

Успях някак си да измъкна една изкуствена усмивка.

— Вие ме обърквате, мис Шели. Имах нещо на ум. Току-що изкарах за вас двадесет хиляди долара.

Тя веднага забрави да бъде стеснителна и опули очи.

— Извърших една спекулация от ваше име — продължих аз като седнах до нея. — Тази сутрин дадох на моя брокер инструкции да закупи цимент „Конуси“ за четвърт милион долара. Покачил се е с четири точки и той е излязъл с печалба от двадесет хиляди долара.

Тя се втренчи в мен.

— Ти… ти си използвал четвърт милион от моите пари без да искаш разрешението ми? — ахна тя.

— Аз не съм използвал вашите пари — Казах нетърпеливо. — Използвах вашето име, което случайно струва повече от пари. С други думи, аз използвах вашия кредит.

— Никога не съм чувала такова нещо! Предположи, че акциите бяха паднали. Не си въобразяваш, че бих поела отговорност, нали? Ухилих й се.

— Акциите не можеха да паднат. Ако вложите четвърт милион долара в един концерн, стойността на акциите му трябва да се качи. Не е ли очевидно това?

— Но ти не се консултира с мен. — Тя ме изгледа остро. — Колко каза, че съм спечелила?