Джеймс Чейс - Подхлъзването

Казах му, че искам да се заеме с продажбата на номер 334, „Уестърн Авеню“ и му обещах, че през деня ще получа необходимите документи. Следващия час преминах в проучване на книгата за инвестициите на Вестъл. Както си мислех, всеки цент беше в държавни облигации, акции с позлатени ръбове и други, сигурни колкото кривогледа девица на ергенски гуляй. Премислих още някои неща, след това избутах назад стола си и си взех шапката.

Отидох на улица „Уест Сити“ и паркирах пред една голяма сграда с канцеларии. Взех асансьора до петия етаж и тръгнах по коридора, докато стигнах офиса на Райън Блейкстоун.

Познавах Блейкстоун от няколко години. Той беше млад и жизнен мъж. Поел от баща си бизнеса с акции и облигации, понастоящем той беше доста преуспяващ брокер.

Той се изненада като ме видя.

— Какво те води насам? — Каза той. — Влез вътре.

След като се настанихме аз казах:

— Как би ти се харесал един дял от сметката на Шели, Райън? Поех сметката вчера. Може би ще бъда в състояние да отклоня някой бизнес към теб?

— Нищо по-добро не бих желал.

— Проверявах регистрите на акциите на мис Шели. Ледбийтър не е прехвърлял с месеци нито даже десет цента. Аз бих могъл да я убедя да направи един опит с теб, но първо трябва да поставя сценария.

— Какво разбираш под това?

— Знаеш ли някаква стока, която тръгва към повишаване?

— Има няколко неща, които може да се повишат, но разбира се не бих могъл да гарантирам за тях.

— Предположи, че имаш четвърт милион да вкараш в пазара. Това не би ли предизвикало едно повишение?

Той изглеждаше като стреснат.

— Вложи тези пари в подходящи акции и това сигурно би се случило.

— Искам акции които вече се движат. Влагаме четвърт милион и накарваме баламите да си представят, че те ще достигнат тавана. Имаш ли нещо такова?

— Има цимент „Конуси“. Той мръдна с пет цента нагоре през последните няколко дни. Но, Чад, има риск.

— Добре де, има риск. Сметката ще го поеме. Не можем да загубим повече от десет хилядарки, нали?

Той ме зяпна.

— Проклет да бъда, ако ти говориш като банкер. Представи си, че загубим десет хилядарки?

— Какви са рисковете?

— Бих казал петдесет към едно; но почакай една минутка, Чад, имаш ли банковото пълномощно за една такава сделка?

— Не се нуждая от банково пълномощие. Имам пълномощието на мис Шели. Аз й казах, че ще се опитам да намеря някой преуспяващ брокер и я попитах, дали би ли била готова да загуби десет хилядарки, ако играта не излезе сполучлива. Тя каза, че е готова.

Той ме гледа дълго.

— Ако искаш да вложа тези пари, Чад, искам становище в писмен вид.

— Можеш да го имаш написано. Дай ми лист.

— Подписа ти, Чад.

— Да — оставих писалката, — но трябва първо да уредим нещо.

— Какво?

— Не се прави на дете. Какво, мислиш, ме кара да ти предложа най-голямата сметка в щата? Имаш шанса да боравиш с повече пари, отколкото някога си сънувал. Имаш шанса да се измъкваш от всички установени фирми като брокера на Вестъл Шели. Такса че нека да ти поставя неизбежния въпрос: „Колко ще има за мен?“

Той ме зяпна.

— Какво е това? Ти не можеш да говориш така, докато работим за банката.

— Не мога ли? О’кей, тогава по-добре да ида и да говоря с „Лоуен & Франке“. Не ми се вярва да отхвърлят толкова голямо предложение, само за това, че случайно работя в някаква банка.

— Почакай една минутка — каза той бързо. — Банката…

— По дяволите банката! Това е между теб и мен. Ако не го желаеш по тоя начин, кажи го и аз ще отида другаде.

— Добре, но се надявам, че знаеш какво вършиш.

— Знам, да. Сега слушай, получаваш сметката, ако, ми дадеш половината от комисионата.

Това го потресе истински.

— За едно отваряне на устата! Половината…!

— Половината от комисионата върху всички сделки за мис Шели. Приемаш или отказваш. Казвай?

Той ме гледа две секунди, после се усмихна.

— Ти си мръсно копеле… Съгласен съм. Сериозно ли е това за цимента на Конуел.

— Разбира се, че е сериозно.

Подписах писмото и го подхвърлих през бюрото.

— Купи за четвърт милион и се измъкни щом се покачи с два или три цента. Можеш да свършиш дори днес.

— А какво да правя ако започне гонитба нагоре на цените? Да остана ли в играта?

— Глупости! Излез от нея веднага, ако можеш. Искам да дам на мис Шели една бърза печалба. Тя е алчна кучка и, ако види, че мога да й доставя печалба веднага, не мога да си представя големината на бизнеса, който ще ми повери.

Аз го оставих, след като поговорихме още малко и отидох до Западната Калифорнийска банка. Като използвах сто долара от парите на Моу Бърджис, аз си открих сметка.