Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Съгласен съм, сър.

— Ще имаш канцеларията, съседна на стаята на Шели — обясни Стърнууд. — Има хубава гледка и е що-годе добре мебелирана. На мис Пудчайлд съм разяснил подробно как да ти служи като стенограф.

— Благодаря ви, сър — казах аз, като се опитвах да не разбере колко съм изненадан от всичко това.

— Какво ще кажеш по трите проблема, които мис Шели повдигаше? — попита ме топ. — Как се оправи?

По пътя към банката имах време да обмисля как най-добре да отговоря на този неизбежен въпрос.

— Е, добре, сър, успях да я откажа от проблема с палтото от норки. Отне ми доста време, но я накарах да разбере, че ние няма да отстъпим. Бях доста рязък. Казах й, че това е данъчна измама и че може да бъде преследвана за нея. Това я уплаши.

— Добре свършено! Няма защо да крия и да не ти кажа, че ние се страхувахме да се борим по тоя начин с нея — каза Стърнууд, доста изненадан. — Тя има много експлозивен нрав. А какво стана по другите два пункта?

Повдигнах рамене.

— Съжалявам, сър, но тя е действала преди аз да пристигна. Мисля, че Ледбийтър не се е отнесъл правилно с нея. Тя е почувствала, че я подмятат и е показала независимост. Продала е къщата на Бърджис и е прехвърлила събирането на наемите на „Стайнбек и Хау“, като е повишила последните с петнадесет процента. Хау я уверил, че може да събере допълнителните пари без затруднение.

Стърнууд изглеждаше сякаш бе глътнал пчела.

— „Стайнбек и Хау“?! Но те са измамници! Хау е изпечен мошеник!

— Аз й казах същото, но тя ми отвърна да си гледам личната работа. Хау би могъл да извлече купища пари от нея. С ваше разрешение, сър, предлагам да използвам малкото влияние, което имам върху нея и да се опитам да я убедя да ме остави да се занимавам директно с Хау. Може би ще успея да му сложа юзда.

Очите на Стърнууд внезапно светнаха.

— Влияние? Какво имаш предвид? Какво влияние имаш ти върху нея?

Осъзнах с малко закъснение, че бях се доверил твърде много. Сега аз нямах работа с Моу Бърджис.

— Зная, че звучи малко прибързано, сър, но мис Шели даваше вид, че ще приеме моите съвети.

Той продължаваше да се вглежда в мен.

— Ние не искаме да сложим юзди на Хау, Чад. Ние искаме да се отървем от него. Мисля, че ще е по-добре сам да поговоря с мис Шели.

Почувствах се твърде зле. Ако той телефонираше на Вестъл за Хау и научеше, че тя дори не подозира за съществуването му, щях да се окажа в страшна бъркотия.

Когато той посегна към телефона, аз казах:

— Един момент, сър. Знаете я каква е. Ако й опонирате и вие, тя може да си помисли, че я подмятаме още повече.

Ръката му се задържа на телефона.

— Мой дълг е да я предупредя за Хау — каза той рязко. Изпаднах в затруднение да контролирам гласа си.

— Когато тя ми каза какво е сторила, аз наистина възнегодувах срещу Хау, сър. Накрая тя се ядоса и каза, че ако чуе още нещо за Хау от нас, ще закрие сметката си.

Той махна ръката си от телефона, сякаш последният заплашваше да го ухапе.

— Ако мога да я убедя да ми позволи да проверявам всички съобщения за наемите, които постъпват, не виждам как Хау може да навреди.

Той потърка брадата си и кимна.

— Мислиш ли, че можеш?

— Така мисля, сър.

— Може би аз по-добре…

— Ще бъда доволен, ако ме оставите да опитам пръв. Ако не успея, тогава поемете вие. Това ще ви даде добро извинение да говорите с нея. Може да кажете, че аз не съм изложил правилно нашия случай.

Изглежда това му се хареса, защото се отпусна назад в стола си.

— Добре. Виж я утре и си поговори с нея. Ако не успееш, аз ще поговоря — внезапно той се усмихна. — Поне си спрял работата с коженото палто. Това ме смущаваше. Там си се справил добре.

— Благодаря ви, сър.

Не ми стигна бързината да изляза от офиса му.

Бях в новия си кабинет на другата сутрин преди девет часа. Това беше рекорд за мене, но ми предстоеше много труден ден.

През нощта бях мислил сериозно. Имах предвид няколко идеи и се надявах те да ми донесат пари. Разбрах силата на името Вестъл Шели. Ако играех картите си внимателно, можех да вземам пари на нейно име с комисиона за мен. Разбрах също, че бях глупак, дето не притиснах Бърджис за повече пари. Можех да изстискам от Хау до три хиляди. Реших, че в бъдеще няма да бъда толкова скромен в исканията си. Аз имах нещо за продаване, а те, ако искаха да купуват, трябваше да си платят.

След като бях скицирал едно писмо до Хау за подпис от Вестъл, аз извиках Джек Кер, един млад адвокат, мой познат.