Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Положително, мистър Уинтърс — повтори той. — Нашата организация е в състояние да борави с всякаква собственост, колкото и голяма да е тя.

Тази липса на ентусиазъм направи това което търсех доста трудно за напипване. Предположих, че той умишлено играе по този начин.

— Аз казах, че бих могъл да я убедя. Това не значи, че непременно ще го направя — казах му, като се придвижвах малко по малко към целта си. Той пак потри дебелия си нос с тлъст показалец.

— Ако предпочитате да чакате и да видите как се справям с фондацията „Шели“, ще бъда щастлив да оставя решението на вас — отвърна той благо.

Тази словесна схватка не ме водеше доникъде. Трябваше направо да изляза на открито. Усмихнах му се.

— Хайде да не хвърчим нависоко. Да слезем на земята и да си разкрием картите. Аз имам едно ценно предложение, за което всяка управленска фирма в града би подскочила до тавана. Предоставям го на вас. Колко има за мен?

Кръглото му лице не промени израза си. Той се втренчи в мен.

— Колко има за вас? — повтори той. — Мисля, че не ви разбирам, мистър Уинтърс. Вие казахте, че сте слуга на банковата корпорация „Пасифик“, нали?

— Аз не съм слуга на никого — Казах рязко, като бутнах брадичката си пред лицето му. — Случайно работя за банката, но наскоро предвиждам сериозни промени. Сигурно ви интересува това, че банката желае да задържи услугите на „Харисън и Форд“. Нека да застанем с лице към фактите, мистър Хау. Вашата фирма не се оценява като най-уважаваната в града. Банката не би ви дала никаква сделка и вие го знаете добре. Аз мога сам да задвижа това. Случайно имам голямо влияние върху мис Шели. Виждате ли някакво основание, поради което да ви предам нейния бизнес срещу нищо?

Той ме заоглежда продължително.

— Да, мога да разбера вашата гледна точка. Какво искате, мистър Уинтърс?

Най-после го бях изкарал на чист въздух.

— Хиляда долара, мистър Хау. Срещу това още сега ще ви дам писмо, което ви упълномощава да поемете цялата собственост на мис Шели.

Той се втренчи надолу в белоснежната си попивателна, после вдигна глава.

— Бих предпочел писмо, подписано лично от мис Шели. Дайте ми такова и ще получите парите си.

Не предвиждах никакво затруднение да склоня Вестъл да му даде писмото.

— Ще го донеса тук утре по пладне.

— Много добре. Щастлив съм да върша делова работа с вас, мистър Уинтърс. Ще успеете ли да се оправите?

— Имайте парите в брой, мистър Хау.

— Разбира се. Приятен ден, мистър Уинтърс.

Вън на улицата спрях, за да избърша изпотеното си лице. Беше лесно да се подхвърли примамката на Бърджис, но сега се чудех дали не направих погрешен ход със същия начин на изнудване на Хау. Разбира се, той можеше само да спечели от тази игра с мен, но ако ме докладваше на банката, работата ставаше сериозна. Не вярвах, че би го направил. Нямаше никакъв шанс да получи бизнеса на Вестъл, ако не играе по моята свирка.

Запалих цигара и прекосих тротоара към „Кадилака“. Трябваше да рискувам. Ако играта излезеше сполучлива, щях да бъда с печалба от хиляда и петстотин долара. Трябваше да съм луд, за да не поема риск за толкова пари.

В банката намерих на бюрото съобщение да се обадя на Стърнууд веднага щом се върна. За миг сърцето ми подскочи като пъстърва, току-що извадена на суша. Дали пък Хау или Бърджис не са му се обадили? Усетих студена пот да избива по лицето ми, докато влизах в кабинета на Стърнууд.

Той вдигна поглед и се усмихна.

Засякох тази усмивка и разбрах, че всичко беше наред. Прииска ми се едно питие така, както никога по-рано не бях желал.

— Влез, Чад, и седни!

Смъкна ми се бремето и ме обля приятна вълна.

— Мис Шели изглеждаше много доволна от теб, моето момче. Фактически тя си направи труда да ме повика само заради теб — каза Стърнууд, ухилен до уши. — Това не бе се случвало никога досега.

— Вие знаете как е, сър — промърморих небрежно. — Ние просто успяхме.

— Ще кажа, че ти успя. Мис Шели ми намекна, че ще трябва да получиш свой кабинет тук — каза Стърнууд, смеейки се тихо. — Изглежда, че тя иска да ни посети и да разисква някои неща насаме с теб.

Тази новина ме изненада. Не бях очаквал Вестъл да постави моя проблем вместо мен. Чудех се дали в края на краищата не бях направил по-голям удар, отколкото мислех досега.

— Мисля, че това е чудесно предложение — продължи той. — В действителност, твоят кабинет е вече напълно готов. Аз наредих да го приготвят още щом мис Шели повдигна въпроса. Искам да я насърча да идва тук по-често.