Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Лорели се приближи и хвана ръката му.

— Но какво ти става? — нетърпеливо попита тя. После се взря в лицето му, видя, че е на прага на припадъка и очите й окаменяха. Джо вече не може да й бъде от полза, поне засега, помисли си тя. Сега е времето да го зареже и сама да се погрижи за себе си.

Джо сякаш прочете мислите й и се вкопчи в нея.

— По-добре не се отдалечавай от мен! — дрезгаво промърмори той. — Чака те голяма изненада, ако си решила да ми извъртиш някой номер!

— Ти май не ми вярваш — отвърна тя и внимателно го погледна. Знаеше, че може без особени усилия да се освободи от хватката му. Въпреки това реши да изчака, тъй като помнеше колко бързо борави с пистолета този хлапак.

— Не вярвам на никого! — промърмори той и се повлече с нея към къщата. Извади ключа от джоба си, но ръката му трепереше твърде силно и все не можеше да улучи ключалката. Подаде ключа на Лорели и нетърпеливо добави: — Отвори ти!

Влязоха в тъмното антре и спряха да се ослушат. После отвориха вратата на дневната и Лорели се пресегна към електрическия ключ. Трупът на Калън се озъби насреща им.

Дивият писък на Лорели накара Джо да потръпне. Вдигна ръка да я удари и тя отскочи назад.

— Кой е тоя? — прошепна тя с разтреперан глас и се опря на стената.

Джо внимателно пристъпи напред.

— Приятелят на Дюк — промърмори той и тя едва тогава го позна.

— Пит Калън!

Стояха като заковани и не можеха да отделят очи от трупа.

— Видя ли, че връщането ти тук е истинска лудост! — Джо пристъпи с олюляване към бюфета и си наля пълна чаша коняк. Острият алкохол проясни главата му.

Лорели рязко се извърна към вратата.

— Тръгвам си! — истерично извика тя. — Хайде, Джо! Да се махаме оттук!

Халахън и О’Мали ги наблюдаваха от прага с револвери в ръце. Лорели почти се сблъска с тях, отстъпи крачка назад и от гърдите й се откъсна отчаяно стенание.

— Не мърдайте! — просъска Халахън.

Джо видя металическите копчета на униформите и посегна за пистолета си. Беше едно чисто рефлективно действие, просто нямаше начин да го сдържи.

Халахън го простреля между очите в момента, в който пистолетът се озова в дланта на младежа. Джо политна назад и се строполи в огнището. Пистолетът издрънча на пода, последваха го железните пръчки на скарата.

Лорели впи безумен поглед в дупката между очите му, после скри лице между дланите си и избухна в плач.

— Не трябваше да бягаш с него, гълъбчето ми — прозвуча в ухото й тих и спокоен глас, ръката й потъна в месеста потна длан.

Тя нададе уплашен писък и се опита да се освободи, но Шулц я държеше здраво.

— Малко й е неудобно от мен — поясни на полицаите Шулц. — Но не се учудвам, тъй като ме напусна, за да избяга с този малък убиец…

Халахън прибра оръжието в кобура си и равнодушно промърмори:

— Поне спестихме на държавата разноските да го съди…

Шулц бутна Лорели в близкото кресло и хладно процеди:

— Стой тук и чакай!

Халахън се наведе да провери дали Джо дава някакви признаци на живот, О’Мали направи същото. Шулц се наведе и прибра от пода пистолета на младежа. Пъхна го в джоба си и извади вместо него своя 38-ми калибър. Всичко беше сторено толкова бързо и сръчно, че полицаите не забелязаха нищо.

Халахън се изправи и Шулц му подаде оръжието.

— Хлапакът е видял сметката на Калън — рече той. — Балистичната експертиза лесно ще установи това.

Халахън се втренчи в него с опасен блясък в очите.

— Защо не го остави на мястото му? — сопна се той, докато поемаше револвера. — Сега си му лепнал и своите отпечатъци!

— Не помислих за това — извинително се усмихна Шулц. — Но хлапето е мъртво, едва ли ти трябват повече доказателства…

Халахън недоволно изсумтя, преглътна слюнката си и с отвращение промърмори:

— Сега остава и това да го пишем самоубийство!

— Едва ли — поклати глава Шулц и леко се усмихна — Не мисля, че господин Спейд ще бъде на такова мнение… Случаят е кристално ясен, капитане. Ти имаш своя убиец, а аз получих обратно момичето си!

— Тя какво е правила с него? — попита Халахън и хвърли един изпълнен с подозрение поглед към Лорели.

— Нали вече ти обясних? — спокойно отвърна Шулц. — Момчето имаше силно влияние над нея, но сега всичко ще бъде наред. — Ухили се, погледна Лорели и лукаво добави: — Господин Спейд винаги е изпитвал желание да я закриля… Нали така, гълъбчето ми? — Дебелите му пръсти се впиха в ръката й, тя се намръщи от болка и рязко се дръпна.

— Добре — рече след кратко колебание Халахън. — Ще пратим катафалката за тези двамата, а ти ще имаш грижата да я доведеш в съда…