Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Келс нервно захапа ноктите си.

— Тревожа се за мангизите — промърмори той. — Дори всичките да ги очистим, пак нищо няма да спечелим!

— Напротив — усмихна се Дюк. — Ще прочистим завинаги Бентънвил от тая сган! Дори никога да не помириша мангизите на Ноакис, пак ще съм доволен!

— Ти си бил съвсем смахнат! — промърмори с отвращение Келс и му обърна гръб.

Дюк влезе в кухнята. Клеър бързо се обърна и впи очи в неговите.

— Отивам на обиколка — съобщи й той. — От теб искам да стоиш вътре, Келс ще се погрижи за останалото.

— Да не би да мислиш, че съм уплашена? — попита тя.

— Не — поклати глава той. — Просто искам да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо!

— Не виждам защо толкова си се загрижил за мен — хладно отвърна тя и му обърна гръб.

Той пристъпи крачка напред и внимателно я завъртя към себе си.

— Хайде да не се караме повече — промълви. — Съжалявам за всичко!… Наистина съжалявам…

Тя изведнъж се отпусна в прегръдката му и горчиво се разрида. Той мълчаливо я притисна до себе си.

Кейси надникна от прага и побърза да се дръпне.

Пред къщата отново прозвучаха изстрели, Клеър потръпна и още по-силно се притисна до него.

— Не излизай! — прошепна тя. — Ще те убият! Знам, че ще те убият!

— Спокойно — отблъсна я от себе си той и ръката му леко докосна рамото й. — Някои неща просто трябва да се свършат, друг начин няма… — Помълча за миг, после добави: — Казах ти, че съм луд по теб… Помниш ли?

Тя объркано го погледна и понечи да отговори, но той пристъпи към вратата и побърза да я изпревари:

— И все още съм на това мнение!

Кейси го чакаше в коридора и нетърпеливо пристъпяше от крак на крак.

— Хайде — кимна му Дюк.

— Вече взеха входа на прицел — предупреди го Кейси. — По-добре да излезем отзад…

Дюк приклекна, отвори входната врата и пропълзя на верандата. Откъм горичката в далечния край на полето блесна огън, миг по-късно до ушите им достигна трясъкът на изстрела. Куршумът се заби на половин метър над главата на Дюк.

— Лягай! — обърна се той към Кейси, измъкна револвера си и стреля по посока на горичката. След секунда снайперистът отвърна на огъня и куршумът му отново се размина на косъм от целта.

— Тоя мръсник знае как се борави с пушка — промърмори Дюк и внимателно смени позицията. — Сякаш ме вижда като на длан! Да ти се намира подръка някоя карабина, Кейси?

След кратка пауза Кейси пропълзя към него с пушка в ръка. Дюк я пое, намръщи се от болката при съприкосновението на приклада с раненото си рамо, после внимателно се прицели.

Отдели цяла минута да се настани удобно и едва след това натисна спусъка. Бузата му остана залепена за приклада, окото му не изпускаше прицела. В момента, в който отсреща отвърнаха на огъня, той стреля отново. В следващата секунда карабината излетя от ръцете му, дъската на парапета се пръсна на ситни тресчици, които профучаха на милиметри от лицето му. Откъм дърветата долетя сподавен вик, последван от острия пукот на клони, прекършени от тежестта на падащо тяло.

Дюк остави пушката до себе си и доволно въздъхна.

— Мисля, че тоя тип никога вече няма да яде кренвирши — промърмори той. — Давай да вървим, докато не го е сменил някой друг!

Двамата се изправиха на крака и притичаха към близкия окоп. На няколко метра от него Кейси намали крачка и тихо извика името си.

Двамата мъже в окопа рязко се извърнаха и натиснаха спусъците на автоматите си. Ако не бяха сковани от ужас, Кейси и Дюк положително щяха да станат на решето.

Кейси изруга с пълен глас и се просна по очи. Хората на Корис го чуха и земята наоколо завря. Двамата бяха принудени да се притискат плътно към нея в продължение на няколко минути. Стрелбата постепенно затихна и те се промъкнаха в окопа.

— Какво ви става, да ви вземат мътните! — изрева извън себе си Кейси. — Замалко не ни видяхте сметката!

Джеткин и един дребничък мъж на име Сингър го гледаха нервно и мълчаха.

След малко Джеткин излезе от вцепенението си.

— Заобикалят ни отвсякъде! — рече с напрегнат шепот той. — Няма ли да ни изтеглите?

— Добре — рече Дюк и взе автомата от ръцете му. — Отивайте в къщата, ние с Кейси ще останем тук. Внимавайте, тъй като може би вече са подминали укритието и са някъде около къщата! Ех, ако имаше луна!

— След десет минути и това ще стане — успокои го Кейси. — Ей я там, зад дърветата…

— Хайде, вървете — обърна се към двамата мъже Дюк. — Ние също ще се приберем след малко. Ще подсвирнем, за да не почнете отново да гърмите по нас.