Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Лорели се залови да търка голям железен тиган.

— Много ще ме заболи, ако наистина се окаже така — рече тя. — Страшно много разчитам на моя дял! Не зная какво бих правила без него!

— Можеш да започнеш работа — подхвърли усмихнато Дюк. — Убеден съм, че ще изкарваш куп мангизи, стига да се заловиш с това, което трябва!

Момичето намръщено го изгледа и сложи на масата голям поднос с месо.

— Нещо не ми харесват шегите ти! — промърмори то.

Клеър продължаваше да не му обръща никакво внимание. Беше свършила доста работа със зареждането и разпределянето на оръжието, после веднага се залови с вечерята. През цялото време обаче мълчеше.

Келс, Дюк, Лорели и Джо се настаниха около масата, но Клеър излезе на верандата. Погледа известно време чезнещите в мрака поля, после се отпусна на прашното стъпало и стисна с ръце главата си.

— Какво й става? — попита Лорели. — Сякаш изведнъж онемя и оглуша!

— Остави я на мира — кратко заповяда Дюк.

Започнаха да се хранят и на масата се възцари мълчание. След известно време Дюк вдигна глава и погледна момичето.

— Вероятно имаш представа къде се е скрил Шулц, нали? — попита той. — Няма да е лошо, ако ми дадеш някаква ориентация…

— Защо не? — отвърна Лорели и задържа вилицата си във въздуха. — Мисля, че…

— Затваряй си плювалника! — кресна Джо и хвърли един изпълнен с неприязън поглед по посока на Дюк: — Шулц е мой, ти стой настрана! Знаеш ли откога чакам да го подредя тоя плъх!

Дюк разбра, че няма смисъл да спори, сви рамене и каза:

— Шулц не е в твоята категория, синко. По-добре го остави на мен!

— Кой? Той ли? — изсмя се подигравателно Джо и отново се нахвърли на храната.

— Зарежете го този Шулц! — намеси се Келс. — По-добре мислете за мангизите! Обърнахме цялата къща наопаки и замалко да я срутим, ама мангизите ги няма!

— Може би са заровени в градината — пресегна се за солницата Лорели. — Ти падаш ли си по копането?

Дюк се усмихна на разтревожения Келс и подхвърли на момичето:

— Може би то ще се отрази добре на фигурата ти…

— Ти не се тревожи за фигурата ми — отвърна весело Лорели. — Знам и други начини за поддържането й…

— Само дрънкате! — навъсено ги изгледа Джо. — По-добре си напънете мозъците, иначе можем да търсим мангизите с години!

— Прав си — изправи се Дюк, — но трябва да мислим и за Корис. Какво ще кажеш?

— Аз ще се заема с Шулц — отвърна с блеснали очи младежът. — Знам къде да го намеря! Ще взема плановете от него и тогава няма да блъскаме напразно! За разлика от вас, аз мисля през цялото време и вече зная къде ще го спипам! Ако успея да донеса плановете, искам да получа два бона преди делбата!

Дюк се извърна да погледне Келс.

— Какво ще кажеш? — попита го той.

Келс се поколеба.

— Май ще е по-добре аз да се заема е тази работа — рече той. — Това копеле си е наранило ръката и едва ли ще се справи с тип като Шулц.

— И аз мисля така.

Джо седеше с безизразно лице, бяло като вар.

— Или аз, или никой! — упорито каза той. — Само аз знам къде да спипам онзи дебелак!

Дюк бързо съобразяваше. Джо едва ли щеше да му бъде от голяма полза при битката с бандата на Корис, но, от друга страна, омразата на момчето към Шулц беше толкова яростна, че надали щеше да го доведе до успех.

— О’кей — кимна накрая той. — Вземи колата и внимавай!

Джо скочи на крака и събори стола си на земята.

— Ще внимавам, разбира се — отвърна той и на физиономията му се изписа вълча усмивка.

Дюк спря поглед на облепеното лице на младежа, на каменните очи и тънките, решително стиснати устни. Господ да му е на помощ на Шулц, помисли си той.

Лорели стана и пристъпи към Джо.

— Искам да ида с него! — обяви ненадейно тя. — Ще карам вместо него, нали го боли ръката!

— Искаш ли я? — очите на Дюк се преместиха отново върху Джо.

— Защо не? — сви рамене Джо, но Дюк забеляза радостното проблясване в очите му.

— Нали не ми се доверяваше? — попита момичето той. — Представи си, че намерим мангизите, докато ви няма. Как ще разбереш дали съм ви измамил?

— Не дрънкай глупости! — отвърна Лорели с напрегната усмивка на уста. — Цял ден се ровихме из боклуците и нищо не успяхме да открием. Без плановете няма да открием парите!

Дюк нехайно отстъпи крачка назад и промърмори:

— Започвам да си мисля, че и с тях няма да ги открием.

В ръката на Джо се появи автоматичен пистолет.

— Много на умен се правиш! — изръмжа той и го насочи в гърдите му.

Дюк закъсня с частица от секундата. Пръстите му вече докосваха револвера в кобура, когато Джо натисна спусъка.