Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Разнесе се оглушителен трясък, от цевта на пистолета излетя алено пламъче. Дюк се строполи на пода, един от столовете падна отгоре му. Острата болка в рамото му пречеше да се помръдне. Лежеше и безпомощно чакаше втория изстрел на хлапака.

До слуха му достигна пронизителният писък на Клеър, последван от неестествено тънкия глас на Джо:

— Не мърдай!

Келс се беше подпрял на масата и смаяно се пулеше. Всичко беше станало толкова бързо, че той все още не беше в състояние да реагира.

Клеър изтича и коленичи до Дюк. Видя кръвта, която шуртеше изпод ръкава му, и внимателно повдигна главата му.

Джо дръпна Лорели към вратата, очите му не се отделяха от лицето на Келс.

— Мръднеш ли, ще си го получиш! — размаха пистолета той.

Келс продължаваше да стои неподвижно. Ръцете му бяха върху масата, очите му продължаваха да гледат изцъклено.

Джо и Лорели се измъкнаха навън и затръшнаха вратата след себе си.

— Нищо ми няма — промърмори Дюк. — Не се вълнувай толкова…

Дочула гласа му, Клеър се изчерви и бързо пусна главата му обратно на пода.

— Аз… Аз помислих, че…

— Какво чакаш, да те вземат мътните? — изрева Дюк към вцепенения Келс. — Тръгвай след тях, малоумник такъв!

Келс най-накрая се размърда. Ръката му издърпа пистолета от кобура, краката го понесоха към вратата. Навън изръмжа моторът на колата и той полетя нататък Посрещнаха го куршуми, които свирнаха над главата му. Той изобщо не им обърна внимание и продължи да тича към набиращата скорост кола. Опря ръце на парапета, прицели се и стреля. В следващия миг подскочи от изненада, тъй като откъм предната част на къщата се разнесе дълъг автоматичен откос.

Колата изчезна в мрака, той отпусна пистолета и се ослуша.

Нощта изведнъж оживя, отвсякъде започнаха да трещят изстрели. Корис и бандата му бяха пристигнали.

Келс изтича обратно в къщата. Дюк седеше на пода, Клеър бе свалила дрехата му и го превързваше.

— Избягаха — задъхано промърмори Келс. — А бандата на Корис вече е тук!

Дюк се обърна към Клеър, косата й за миг докосна лицето му.

— Не можеш ли да побързаш? — нетърпеливо попита той. — Трябва да вървя!

Ръцете й сръчно увиваха бинта около дебелото парче лигнин върху раната.

— Без това няма да стигнеш доникъде — отвърна тя и продължи работата си. Пръстите и пипаха леко, сякаш докосваха порцеланова статуетка.

— Достатъчно — нетърпеливо се размърда Дюк и се извърна към Келс. — Колко са?

— Не знам — отвърна онзи и се дръпна от процепа между чувалите с пръст — Много ли те боли?

— Не — поклати глава Дюк. — Ако ме беше улучил два-три сантиметра по-надолу, наистина щеше да ми види сметката… Нямах представа, че малкото плъхче така добре борави с пистолет!

— Но защо гръмна това копеле? — учудено поклати глава Келс — Да не би да превъртя?

— Нищо подобно — мрачно отвърна Дюк. — Просто двамата с Лорели са докопали мангизите!

Келс едва не се строполи на пода от изненада.

— Кои мангизи? — надвеси се над Дюк той.

— Мангизите на Ноакис, ето кои! — тросна му се Дюк, изправи се бавно на крака и се обърна към Клеър: — Благодаря, скъпа, вече съм добре… Няма за какво да се безпокоиш…

Тя отстъпи крачка назад, хвърли му един изпитателен поглед, след което се зае да събира остатъците от превръзката и каната с вода. Обърна се и тръгна към кухнята.

— Какви ги дрънкаш? — изрева Келс.

— Двойна измама, приятел — отвърна Дюк. — Чакаха до последния момент и почти успяха да ме измамят. Нетърпението на Джо го издаде. Цяла сутрин бяха в оная стая горе. Намерили са парите, после са се разбрали да ни свият номер. — От устата му се откъсна кратък горчив смях: — И май успяха, а? На нас оставиха да се разправяме с бандитите…

Думите му бяха последвани от автоматична стрелба, няколко куршума се забиха в стената на къщата.

— Спри битката! — викна Келс. — Кажи на Корис какво е станало и давай да потегляме след онези копеленца!

— Корис няма да ни повярва — поклати глава Дюк. — Трябва да се справим с него и едва след това можем да мислим за преследване. Хайде, Лю, трябва да се примириш! Бяхме надхитрени и толкоз!

Келс се приготви да протестира, но вратата отхвръкна назад и на прага се изправи Кейси.

— Навън има банда негодници, които си търсят белята! — съобщи с прегракнал от възбуда глас той. — Някои от моите момчета май ще напълнят гащите… Казвай какво да правим!

— Чакай една секунда, идвам! — извика му Дюк и се извърна към Келс: — Ще пратя тук няколко от тези момчета, ти охранявай къщата и внимавай за Клеър. Аз ще обиколя позициите и ако онези наистина са прекалено много, ще събера всички вътре в къщата. Така ще имаме доста по-големи шансове…