Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Подаде ръжена на Лорели и се насочи към вратата.

— Ако не ще да работи, ръгни го в ребрата или ме извикай — посъветва я той и излезе.

Клеър продължаваше да стои до прозореца. Чу стъпките му и се обърна. Изглеждаше толкова крехка и самотна, че Дюк неволно пожела да я вземе в прегръдките си.

— Не трябваше да идваш — пристъпи към нея той. — Зная как се чувстваш… Защо не си тръгнеш, докато все още не е станало късно? Колата ми е отвън — скачай вътре и изчезвай.

— Нищо ми няма — хладно отвърна тя. — Моля те да не се безпокоиш за мен.

— Искам по някакъв начин да ти помогна… — започна той, но Клеър рязко му обърка гръб.

— Вече достатъчно ми помогна — едва чуто процеди тя.

Кръвта изведнъж се качи в главата на Дюк, стана му горещо.

— Чуй какво ще ти кажа! — изръмжа той и рязко я извъртя към себе си. — Престани да мислиш за Пит като за игриво хлапе, което си играе в градината и хабер си няма от нищо! Май е време да научиш някои неща за него. Например, че винаги се е грижил за себе си далеч по-добре от мен! Работили сме заедно и винаги е бил този, който се грижеше за собственото си спокойствие и оставяше мен да вадя кестените от огъня! Аз не бях толкова умел и си носех последствията, но и двамата бяхме в играта…

Клеър го зашлеви през лицето. Беше бяла като вар, очите й гневно блестяха.

— Свиня! — просъска тя. — Това трябваше да се очаква! Не те ли е срам да тръбиш навсякъде, че Питър е бил твой приятел?

Дюк остана неподвижен, очите му не се отделяха от лицето й. После докосна с пръсти бузата си и сви рамене.

— Какво значение има, по дяволите? — изръмжа той. — Мисли каквото искаш! Бил съм глупак да те харесвам и толкоз! Хич не ми пука и вече мога да ти кажа, че ти беше единствената жена на този свят, която значеше нещо за мен. Не ме питай защо, нямам отговор на този въпрос… Ръмжим един срещу друг откакто се познаваме, но аз продължавам да съм луд по теб и винаги ще бъда такъв. Никога нямаше да ти призная това, ако Пит не беше умрял. Но вече те познавам достатъчно добре, за да бъда сигурен, че ще скърбиш за него, докато стане късно за каквото и да било в живота ти. И тогава ще съжаляваш. Затова ти казвам, че през цялото време си живяла в един измислен свят и едва ли някога ще слезеш на земята. Пит не беше по-добър от мен и именно затова го харесвах. А ако ти го познаваше, както го познавах аз, положително би го мразила точно толкова, колкото и мен. Защото винаги си играла на сигурно и си падаш по предпазливите типове. Но за момиче с твоя мозък подобно отношение към живота е фатално. Затова още веднъж ти казвам — вземи онази кола и се махай, по дяволите! Присъствието ти тук ми причинява болка!

След тези думи се обърна и затръшна вратата след себе си, а Клеър остана вкопана на място с разширени от гняв и учудване очи.

Излезе на верандата и се присъедини към Кейси.

— Нещо не е наред, мистър — погледна го внимателно брадатият здравеняк. — Приличаш на разгневен стършел!

— Не ме гледай на какво приличам! — изръмжа Дюк. — Дай да обиколим момчетата!

Спря за момент край къщата. Под прозорците няколко души пълнеха с пръст чували за картофи и ги подаваха на други, които ги нареждаха по первазите. Заобиколи отзад. Там десетина мъже копаеха плитък окоп, който водеше към оградата.

— Ще преместя колата — промърмори Дюк и седна зад волана. — Пречи на изгледа.

Подкара я през полето и спря до една от последните бараки. Слезе и се върна пеш.

Кейси следеше действията му с неподправен интерес.

— Май наистина очакваш сериозни неприятности — поглади брадата си той. — Започвам да си спомням за войната…

— Чакай да видиш какво чудо ще стане — ухили се Дюк — Тогава сигурно ще си мислиш, че е започнала Третата световна война!

Огледа окопа, кимна доволно на хората с лопатите и се върна обратно на верандата. Оттам се виждаха няколко души, които копаеха дупки далеч напред, на неколкостотин метра от къщите.

— Там ще бъдат картечните гнезда — рече Дюк. — Във всяка дупка трябва да поставим по двама души с автомати. Между другото, с колко човека разполагаш?

Кейси се почеса по брадата и започна да пресмята.

— Трийсет — обяви след известно време той. — И всичките имат по някакво оръжие. Имахме няколко ловни пушки още преди да пратиш твоя арсенал…

— Това е добре — кимна Дюк. — Отивам да видя как се оправя Келс, а ти гледай хората да не отслабват темпото… Тази къща трябва да се превърне в истински бункер. Някъде да има малко бодлива тел?