Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Дюк обърна колата и я пришпори по главната улица.

— Хайде, почвай! — промърмори той.

— Бандата на Спейд се готви да щурмува Пиндърс Енд — съобщи със загрижен глас Лорели. — Оставихме ги, когато крояха плановете си. Дванайсет човека плюс Корис. Всички са въоръжени, но не очакват особена съпротива.

— В такъв случай ще бъдат малко изненадани — усмихна се Дюк, после се обърна към Клеър и добави: — За този шанс ти споменавах преди известно време… Помниш ли? Казах, че има само един начин да отървем Бентънвил от тези бандити — да ги съберем на едно място и да им видим сметката наведнъж. Значи така им било писано. Ще си го получат в най-окаяната местност наоколо, от най-онеправданите членове на почтената ни общност! Ако все още изпитваш съмнения, аз съм готов да се обзаложа, че след една седмица в Бентънвил няма да има кьорав бандит!

— Не мислиш ли, че е малко късно? — отвърна Клеър и отново се затвори в мъката си.

Лорели се беше привела напред и нетърпеливо дишаше във врата на Дюк.

— Какво мислиш да правиш? — попита тя.

— Ще ви оставя и тримата във Феървю — отвърна Дюк. — А аз ще продължа нататък, за да предупредя Кейси. Те вече разполагат с достатъчно оръжие, пратих им и Келс. Ако всичко върви по план, ще им изкараме душичката на онези бандити!

— Ако мислиш, че ще пропусна това представление, значи си откачил! — твърдо рече Лорели. — Трябваше да ме видиш как строших главата на един копелдак, който се готвеше да види сметката на Джо!

— Съжалявам, няма да стане — поклати глава Дюк. — Тая работа не е за жени.

— В Пиндърс Енд има и друга работа за вършене — обади се равнодушно Джо. — Ти си гледай битката, а ние ще се погрижим за другата работа! — Беше открил автомата на пода на колата и го беше насочил в главата на Дюк. Дулото му мазно проблесна в огледалото за обратно виждане В него се отразяваше и окървавеното лице на хлапака. Изражението му никак не се хареса на Дюк.

— Добре — рече той, повече развеселен, отколкото разтревожен. — Тогава ще оставим Клеър и продължаваме тримата!

— И аз идвам — обади се мрачно Клеър.

— Нека дойде — подкрепи я Лорели и се извърна към Джо. — Тя може да ни бъде полезна.

— Значи всички продължаваме за Пиндърс Енд — обяви решението си Джо, отмести автомата и попи кръвта от лицето си. Носът го болеше ужасно, китката също. Настроението му продължаваше да бъде лошо, очите му светеха с все същия убийствен блясък. — А защо не поканите и останалото население на града?

— Хайде, стига! — сопна му се Лорели. — Нямаме особен избор.

— А знаеш ли какво ни чака там? — обади се Дюк. — Петстотин бона! Ще има за всички!

— Петстотин бона! — повтори Джо и лицето му леко се отпусна. За момент забрави дори за болките си.

Наближаваха предградията на Феървю.

— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? — попита Дюк и леко се извърна към Клеър.

— Да — кратко отвърна тя.

Той сви рамене и стъпи здраво върху педала на газта. Не след дълго стигнаха до чернил, път, който водеше към Пиндърс Енд. Не бяха изминали и двеста метра по него, когато във въздуха се разнесе гръмотевичен вик.

— Стой, или ще стрелям!

Дюк скочи на спирачката и се огледа. Наоколо беше пусто. После иззад близкия храст се надигна фигурата на Джеткин. В ръцете му имаше пушка, на лицето му грееше горда усмивка.

— Не исках да те изплаша, господин Дюк — извинително рече той. — Но оня откачен Кейси заповяда да спирам всички, които са тръгнали за Пиндърс Енд.

— Всичко е наред — усмихна се Дюк. — Къде са останалите?

Джеткин махна по посока на полето.

— Кроят планове за битката… Наистина ли ще стане горещо, господин Дюк?

— Можеш да се обзаложиш — намеси се Лорели. — Горещото вече се движи насам, натоварено в два автомобила.

— Вярно ли е това? — разтревожи се Джеткин и погледна объркано Дюк.

— Да — кимна Дюк, огледа пушката в ръцете му и попита: — Служил ли си си някога с подобно нещо?

— Не точно с такова — призна онзи. — Но мисля, че ще се справя. — Дръпна затвора, пусна го да щракне и добави с копнеж в гласа: — Много ми се иска да го пробвам!

— Скоро ще имаш тази възможност — рече Дюк и включи на скорост. — Следващите коли положително няма да спрат, затова можеш да си спестиш викането. Направо ги почвай с тая пушка, приятел! Само внимавай, защото те боравят с оръжието доста по-сръчно от теб!

Джеткин смаяно зяпна.

— Ама наистина ли да гърмя срещу тях? — попита той.

— Наистина — кимна Дюк. — И гледай да очистиш колкото можеш повече!