Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Хари Дюк се събуди от миризмата на храна. Надигна се до седнало положение, примигна и се втренчи в негъра, който внимателно го разтърсваше.

— Закуската, шефе. Казахте, че я искате рано…

Хари Дюк се прозя и спусна крака на пода. Чувстваше се зле.

— Донеси ми едно питие, ако обичаш — промърмори той и с недоумение погледна големия къс месо, заобиколен с пържени картофи. — Аз ли поръчах всичко това? Сигурно съм бил луд!

Негърът се насочи към сауната за бутилката уиски, а Хари Дюк стана и влезе под душа. Водата го освежи, а след чашата уиски вече се чувстваше съвсем добре. Седна зад масата и започна да се храни.

— Събуди ли се господня Келс? — попита той.

— Да, шефе — кимна негърът. — Всеки момент ще дойде.

След малко на прага се появи Келс с подпухнало от съня лице. Видя чинията пред Хари Дюк и се намръщи.

— Господи, това стига и за най-здравия стомах на света! — промърмори той. — Как можеш да ядеш пържоли в пет часа сутринта?

— Донеси му и на него — обърна се към негъра Дюк. — Днес едва ли ще има време да хапне…

— Кафе и нищо друго! — отсече Келс.

— Не бъди глупак — посъветва го Дюк и намаза с горчица едър къс месо. — Имаме достатъчно работа и едва ли ще ти бъде до ядене…

— Ще му уредя нещо — ухили се негърът и излезе.

— Каква ще бъде първата стъпка? — попита Келс и погледна лицето си в стенното огледало.

— Отиваме да вземем Калън — отвърна Дюк. — Тъкмо ще разберем дали се е появила Клеър…

— Клеър? — озадачено го погледна Келс. — В момента, в който си отвориш устата, на сцената се появява ново действащо лице! Коя е тя?

— Клеър Ръсел от „Кларион“. Изчезнала е снощи, малко преди да открият тялото на Белман. Случайно да си я виждал? Искала е да разговаря с него…

— Значи тя е била онази мадама! — стовари юмрук върху масата Келс. — Сега нещата се изясняват! Видях я да излиза с Шулц, точно когато отивах на работа.

— С Шулц? — попита Дюк и изтърва ножа. — Бил е там, така ли?

— Сигурно той е видял сметката на Белман! — развълнувано викна Келс. — Господи, какъв съм глупак! Водеше мадамата за ръка, спомена нещо от сорта, че не се чувствала добре… А тя едва стоеше на крака, имах чувството, че всеки момент ще припадне.

Хари Дюк скочи на крака.

— Как може да си такава овца! — ревна той. — Можехме да го пипнем още снощи! Хайде мърдай, нямаме дори минута за губене!

— Ами моята закуска? — разтревожено го погледна Келс.

— Забрави я! — изръмжа Дюк и забързано започна да се облича. — Трябва да пипнем Шулц и то веднага!

Келс изтича в сауната за дрехите си, а Дюк набра номера на Питър. Никой не отговори и той ядосано тръсна слушалката. После се пресегна и натика в устата си последното късче месо в чинията.

— Тъпчеш се, а? — с огорчение рече Келс, изправил се на вратата вече напълно облечен. — И хич не ти пука за мен!

— Хайде! — нетърпеливо отвърна Хари. — Не е време да мислим за стомаха ти!

На прага се сблъскаха с негъра, който носеше пълен поднос. Келс грабна парче шунка от чинията, притисна го между две препечени филии с масло и изтича на улицата след Хари Дюк.

Негърът зяпна подире им, очите му щяха да изскочат от смайване.

Хари Дюк натисна газта до края и колата зафуча по пустите улици. Келс до него усилено дъвчеше.

— Не мога да разбера къде, по дяволите, изчезна Питър — промърмори раздразнено Дюк. — Май не трябваше да го оставям без надзор!

Келс безразлично изсумтя.

— Ще се появи — промърмори той, натика в устата си последните остатъци от сандвича и избърса пръсти в палтото си. — Не се тревожи за него.

— Къде ти е колата? — рязко попита Дюк.

— Какво?

— Колата ти, глупако! Едно нещо с колела, движи се с бензин!

— В гаража зад „Шез Пари“ — озадачено промърмори Келс. — Защо?

Дюк натисна педала и свърна вдясно по улицата, успоредна на главната.

— Току-що ми хрумна нещо — обясни той. — Искам да вземеш колата си и веднага да тръгнеш за Пиндърс Енд. Ще обясниш на Кейси как стоят нещата и ще му кажеш да си отваря очите. Ще бъда по-спокоен, ако и ти си край него. — Натисна спирачката и колата се закова пред „Шез Пари“. — О’кей?

— Няма проблеми — кимна Келс и слезе на тротоара. — Само онзи да не вземе да гърми по мен!

Дюк си спомни за ябълковата ракия, пресегна се към задната седалка и натика шишето в ръката му.

— Покажи му това и той ще разбере, че си от нашите!

После рязко потегли, а Келс повъртя бутилката в ръце, след което решително я надигна.