Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Ще ме застрелят! — викна с писклив гласец Джеткин. — Дюк е чак оттатък нивите!

— Много ще ми бъде мъчно, ако наистина вземат да те гръмнат — ухили се Корис и дръпна мръсното перде от прозорчето, което някога трябва да е било бяло. — Вземи това и го развявай над главата си. Може би пък няма да те гръмнат… Но искам да намериш Дюк, ясно? — Приключил с инструкциите, той изрита навън уплашения до смърт човечец и го изчака да се отдалечи. После затвори вратата и се върна в дневната.

— Качи я горе — нареди на Биф той. — Заеми позиция на горната площадка и си отваряй ушите. Чуеш ли, че Дюк започва да шикалкави, пусни й един куршум в главата! Ясно?

— Ясно — кимна Биф и помъкна Клеър към затъмнения коридор.

Корис излезе навън и седна на стъпалата. Стрелбата продължаваше, макар и доста разредена. Сред трясъка на изстрелите се чуваше пискливият глас на Джеткин, който викаше Дюк. Корис се облегна в сянката и зачака.

Изминаха двайсетина минути, преди Дюк да се появи в далечината. Зад него се влачеше Джеткин.

Корис се запита къде, по дяволите, изчезнаха хората му и изведнъж стана неспокоен. Вдигна пистолета и зачака.

Дюк мина покрай съборената дворна врата и се изправи с лице към къщата. Ръцете му бяха свободни и висяха край тялото.

— Ела насам — тихо го повика Корис.

Дюк изкачи стъпалата към верандата и последва Корис във вътрешността на къщата. Влязоха в осветената дневна и Дюк се облегна на стената.

— Как ти харесва битката? — попита той, без да изпуска нито едно движение на врага си.

— Хич не ми пука за битката — отвърна Корис и започна да се разхожда напред-назад. — Момичето е горе. Биф ще й види сметката в момента, в който се опиташ да направиш някой номер. Познаваш Биф, нали?

— Да — кимна Дюк. — А ти не можеш ли да се биеш, без да намесваш жени?

— Къде са мангизите? — меко попита Корис. — Предупреждавам те, че нямам много време, Дюк…

— Предполагам, че са някъде на половината път до Бентънвил — отвърна Дюк. — Лорели и хлапето ми свиха готин номер… Откриха мангизите и успяха да избягат.

— Да избягат ли? — тъпо повтори Корис и лицето му пребледня.

— Да — кимна Дюк. — Търсех начин да те предупредя, за да не се трепем напразно, но ти се показа доста ентусиазиран… Няма ги вече половин час…

— Лъжеш! — изръмжа Корис и пръстът му се сви около спусъка.

— Качи се горе и виж — сви рамене Дюк. — Бяха скрити под дъските…

Корис отстъпи крачка назад.

— Ти ще ми покажеш! — заповяда той и насочи пистолета в гърдите на Дюк.

Дюк пое по стълбите, а от площадката надникна брадясалата мутра на Биф.

— Какво става? — нервно подвикна той.

— Спокойно — отвърна Корис. — Вкарай я в някоя от стаите и не я изпускай от очи. Аз съм зад гърба му…

Дюк чу как Биф започна да влачи Клеър към стаята в дъното и едва се сдържа.

— Продължавай — сръга го Корис. — Нали не искаш да й се случи нещо лошо?

Обърнал се за миг назад, Дюк видя как зад Корис се промъква сянката на Келс. Ножът в ръката му смътно проблесна, попаднал под самотен лунен лъч. Келс стъпваше като котка и само след секунда беше зад гърба на бандита.

Острието потъна в тялото на Корис с едва доловим съскащ звук. Бандитът замръзна на място, изпусна пистолета и бавно започна да се привежда напред. От устата му се изтръгна глуха въздишка, коленете му се подгънаха.

Келс внимателно го подхвана, вдигна го на гръб и безшумно го понесе надолу по стълбите. В подножието им спря за миг, зъбите му мътно проблеснаха.

— Май му развалих костюма! — прошепна той и изчезна.

Дюк се насочи към вратата, зад която бяха изчезнали Клеър и бандитът, бутна я и влезе. През спуснатите жалузи на прозореца се процеждаше тънък лъч светлина — достатъчен, за да очертае фигурите, извърнати към него.

— Скривалището е тук — подхвърли през рамо той.

Това беше достатъчно, за да остави впечатлението, че Корис го следва Биф се хвана и Дюк скочи отгоре му Нямаше какво друго да прави, рискът беше неизбежен Рамото му силно блъсна Клеър, в следващия миг и тримата се озоваха на пода, револверът на Биф оглушително изтрещя.

Пламъкът близна лицето на Дюк и той стовари юмрука си в тялото на бандита. Клеър отхвръкна настрана, а Биф светкавично се окопити и отвърна на удара. За миг Дюк остана с чувството, че ребрата му са премазани, тоя тип имаше юмруци като воденични камъни.

Вдигна ръце, докопа гърлото на бандита и рязко го стисна. В същия миг рамото му бе пронизано от страхотна болка и той неволно простена. Раната му се беше отворила, силите бързо започнаха да го напускат. Биф усети това и го засипа с тежки удари. Опита се да се прикрие, но силен ъперкът го залепи за насрещната стена. Пред очите му заиграха кръгове, по-скоро усети, отколкото видя как едрият убиец се изправя на крака и заплашително тръгва към него.