Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Клеър уморено се изправи на крака.

— Ще ида да си легна, ако нямате нищо против — промърмори тя. — Мисля, че за един ден преживях достатъчно…

— Да си легнеш ли? — подскочи към нея Сам. — Да си легнеш, когато разполагаме с най-сензационната новина откакто вестникът съществува? За каква журналистка се смяташ? Утре излиза извънреден брой на „Кларион“ и имаме страшно много работа!

— Но, Сам… — измъчено го погледна Клеър.

— Никакво но! — извика повелително Сам. — Новината си е твоя и сядаш да пишеш! — Сграбчи ръцете й, очите му възбудено блеснаха. — Очистихме от бандити Бентънвил, при това го сторихме сами! Това е страхотна история, такива като нея са създали „Кларион“! Разполагаме с достатъчно Нари за съживяването на Феървю. Можем да го купим, ако искаме! Нима не виждаш какво е попаднало в ръцете ни? Сега можем дори да отворим отново вратите на фабриките! Този град вече няма да свири втора цигулка! Свършено е с Бентънвил!

В очите на Клеър проблесна живинка.

— Но не успяхме да пипнем Спейд — промълви тя. — А докато той е наоколо…

— Спейд ли? — втренчи се в нея Сам. — Спейд е мъртъв! Шулц го уби! Успял е да го надхитри и да му види сметката!

— Нищо не разбирам — объркано промълви Клеър.

— Мислех, че вече си се досетила — внезапно понижи глас Сам. — Е, рано или късно, ще трябва да го научиш… Спейд беше Питър Калън, мила моя… Не исках аз да ти го съобщавам, но…

— Питър? — отстъпи крачка назад момичето.

— За пръв път се усъмних в него, когато Тимсън беше убит в дома на Калън — продължи Сам. — Започнах да разсъждавам и вече знам отговора. Тимсън е разбрал кой всъщност е Калън и е отишъл при него да пазари нотариалните актове. Калън го е убил, но Дюк и момичето са се появили, още преди да се е освободил от трупа. Открих нотариалните актове, всички бяха в банковия сейф на Питър. Накарах полицията да провери влоговете му. Едва допреди половин час се разправяхме с директора на банката. В сметката му се оказаха над триста хиляди долара суха пара. Това не е ли достатъчно доказателство? Всеки цент от това състояние е натрупан чрез рекет. Корис е вършел мръсната работа, а той е прибирал мангизите. Умно, нали?

— Хайде стига! — прекъсна го Дюк. — Достатъчно за тази вечер!

— Тя трябва да знае всичко! — опъна се ядосано Сам. — Иначе животът й ще се превърне в низ от страдания!

Дюк рязко се завъртя към Келс.

— Вземи го и го изритай навън! — кресна той. — И двамата изчезвайте!

— Няма проблеми — погледна го изненадано Келс и бавно се надигна от мястото си. — Хайде, татенце, време е да си лягаш!

— А какво ще стане с материала за вестника? — развика се Сам, но Келс бързо го изтика навън.

— Не мисли за него — успокои го той. — Ще ти разкажа една страхотна история, която научих снощи… Само дето няма да можеш да я отпечаташ…

В стаята се възцари мълчание. Клеър стоеше до студеното огнище, стиснала глава с ръцете си.

— Не мислиш ли, че трябва да отложим тази битка? — пристъпи към нея Дюк и я взе в прегръдката си. — Имам чувството, че в момента изпитваме нужда един от Друг…

Тя направи опит да се освободи, но той я държеше здраво.

— Пусни ме! — яростно извика тя. — Знам, че всичко стана заради теб! Той не би… — изведнъж млъкна и скри лице между дланите си.

— Престани да се заблуждаваш — поклати глава Дюк. — Нали те предупредих? Пит беше добро момче с теб и мен, но като гражданин хич го нямаше… И аз съм от същия дол дренки, но той е мъртъв и това автоматически ме прави два пъти по-добър от него. Престани да се инатиш, Клеър. Имаме страшно много работа. Неща, които си струва да бъдат направени, и аз се нуждая от помощта ти.

— Ще замина — поклати глава тя. — Не искам да виждам нито Феървю, нито Бентънвил! Дойдоха ми до гуша!

— Новият Феървю няма да ти дойде до гуша, още повече че и аз ще бъда наоколо. Прекалено дълго си била сама и вече не знаеш какво правиш. Затова възнамерявам да поема отговорността за теб и имам чувството, че това ще ти хареса. — Повдигна брадичката й и нежно я целуна.

Отначало Клеър се опита да го отблъсне, но после ръцете й се обвиха около шията му, а тялото й се притисна плътно към неговото.

— Прости ми — прошепна тя и косата й докосна бузата му. — Държах се като последна глупачка, но това няма да се повтори повече!

Сам и Келс притискаха носове в стъклото и любопитно ги наблюдаваха.

— Знаех си аз, че така ще стане — ухили се Келс. — Това копеле няма навик да пропуска шансовете си!