Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Мислех, че съм го пречукал, но тоя тип има желязна глава!

В гласа му прозвуча нескрито разочарование. Сам пристъпи към Калън и докосна ръката му.

— Мъртъв е от доста време — отбеляза той, погледна Барнс и поклати глава: — Бедната Клеър! Тя много си падаше по това момче!

— Каква картинка, а? — възкликна Барнс. — Два трупа, един тип, на който му изтича мозъка, плюс мадама с доста поразтегнато вратле! Достатъчно действащи лица за всеки филм на ужасите! Яд ме е, че не си взех апарата, знаеш ли какви снимки за първа страница щяха да станат!

— Това е храна за жълтата преса — поклати глава Сам. — Нашият вестник е прекалено интелектуален за подобна плява! — Очите му пробягаха по стаята и се спряха на пакетчето омаслена хартия до тялото на Шулц. Наведе се, подхвърли го върху дланта си и бавно го разпечата.

— Хей! — подсвирна той. — Я виж какво има тук!

Лорели направи опит да скочи на крака, но силите й още не бяха се възстановили.

— Това е мое! — просъска тя и безсилно се отпусна в стола.

— Едва ли — промърмори Сам и се зае да проверява номерата на облигациите. След малко на лицето му се появи усмивка на облекчение. — Аха, мисля, че вече знам откъде идва това малко съкровище…

— Не са ли доста старички? — надникна над рамото му Барнс. — Пресвета Дево, тук трябва да има поне половин милион долара!

— Плячката на Франк Ноакис — обяви тържествено Сам. — Помня, че преди десетина години бяха разпространили тези номера навсякъде. Пиндърс Енд! Това обяснява всичко, Ал! — Напъха пакета в джоба си и добави: — Сега ще тръгнем обратно по стъпките на това маце и хубавичко ще си побъбрим!

Барнс се ухили, пристъпи към Лорели и й помогна да се изправи.

— Хайде, сладурче! — рече той. — Оказва се, че твоите неприятности едва сега започват!

— Пусни ме! — започна да се дърпа Лорели, но ръцете на репортера я държаха здраво. — Дайте ми парите, те са мои!

— Ех, тези жени! — добродушно въздъхна Барнс. — Все намират с какво да си правят майтап!

Един час по-късно телефонът върху бюрото на капитан Халахън рязко иззвъня. Началникът на полицията вдигна слушалката и в продължение на няколко минути слушаше безмълвно монолога на Сам Тренч. Очите му се изпълниха с недоумение, беше му трудно да повярва на получената информация. Накрая остави слушалката и потъна в размисъл. След известно време бръкна в чекмеджето си, извади една заповед за арест и вписа в нея името на Пол Шулц, обвинен в убийството на Питър Калън. Направи го бавно и неохотно, защото си даваше сметка, че никога няма да се кандидатира за следващите избори, а вълната от самоубийства в поверения му район е приключила окончателно.

Вратата на дневната отскочи и Клеър рязко вдигна глава. После ръката й неволно се вдигна да задуши вика, който се надигаше в гърлото й.

— Не мърдай! — прошепна Корис и се усмихна. — Стой си на мястото и не мърдай!

Зад рамото му надникна Биф, широка усмивка разкри развалените му зъби.

— Здравей, хубавице — изръмжа той и побутна шефа си навътре. — Май не ни очакваше, а?

Клеър се вцепени, лицето й пребледня, сърцето й лудо блъскаше.

— Нямаме време за губене! — изсъска Корис и насочи автоматичния пистолет с къса цев право в гърдите й. — Знаеш за какво сме дошли. Казвай къде е!

— Нищо не знам — отвърна Клеър, успяла да овладее треперенето на гласа си.

Корис хвърли кратък поглед към Биф.

— Е, добре — въздъхна той. — Ние сме вътре, а те са вън… Може би ще убедим Дюк да говорим делово…

— Аха — кимна Биф, сграбчи ръката на момичето и го дръпна от стола.

Тя направи опит да му се противопостави, но едрият мъжага изви ръката й зад гърба и тикна пистолета си под носа й.

— Не се дърпай, да не ти се случи нещо! — заплашително изръмжа той.

Отвън долетя интензивна стрелба и Корис рязко вдигна глава.

— Още продължават — промърмори той.

Вратата се отвори и в стаята влезе Джеткин. Корис направи една бърза крачка към него и заби пистолета си в ребрата му.

— Не се вълнувай! — предупреди го той.

Устата на Джеткин смаяно зяпна, очите му объркано се местеха от Клеър към бандитите и обратно. Лицето му стана бяло като вар, Клеър имаше чувството, че всеки момент ще припадне.

Корис погледна ръчния си часовник.

— Иди да намериш Дюк — заповяда на Джеткин той. — Кажи му, че ако след десет минути не е тук, ще застреляме момичето. Искаме да приключим с този малък бизнес…

Джеткин не помръдна от мястото си, краката му видимо трепереха. Корис заби пищова си в ребрата му и го изтика от стаята.