Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Още утре — кимна Шулц. — Благодаря за всичко, капитане. С радост ще се отърва от тези двамата, в тяхно присъствие домът ми изглежда доста необичайно… — От устата му отново се откъсна кратък смях.

Халахън го изгледа с открито подозрение, после се обърна към О’Мали:

— Оставаш тук! А аз ще ида да уредя нещата в участъка.

О’Мали го изчака да излезе и отправи нежен поглед към бутилката с уиски.

— По-добре почакайте отвън, сержант — попари надеждите му Шулц. — Искам да си поприказвам насаме с това гълъбче.

— Не ме оставяйте! — извика внезапно Лорели и се опита да се откопчи от хватката на Шулц.

О’Мали объркано се втренчи в нея, после премести поглед върху лицето на Шулц.

— Знае, че ще я накажа заради бягството й с този младеж — поясни Шулц, без да разхлабва хватката си. Бръкна в джоба си със свободната ръка, извади топка банкноти и ги натика в шепата на О’Мали. — Спокойно можете да ни оставите, сержант! — На лицето му се изписа зловеща усмивка.

Лорели се вкопчи в ръката на сержанта, големите й очи потъмняха от ужас.

— Не ме оставяй с него! — изпищя тя. — Ще ме убие! Знам, че ще ме убие!…

О’Мали рязко се дръпна назад и на лицето му се изписа мазна усмивка.

— Няма да направи нищо подобно — рече той и напъха парите в джоба си. — Нали, господин Шулц?

— Тя има право да мисли, че може да бъде убита — отвърна Шулц и жестоко изви ръката на момичето. — Но аз не мисля да прибягвам до толкова драстични мерки…

О’Мали облекчено въздъхна и се насочи към вратата.

— Ако имате нужда от помощ… — започна той, но Шулц нетърпеливо махна с ръка.

— Може и да се поразкрещи малко — рече той. — Но това не бива да ви тревожи.

О’Мали излезе, без да обръща внимание на отчаяните писъци на Лорели. Шулц вдигна ръка и я стовари върху устата й. Тя политна, изстена и се отпусна на колене.

— Е, гълъбчето ми — злобно просъска Шулц. — Край на номерата! Къде са парите?

— Джо ги взе — изхълца тя и направи безуспешен опит да пропълзи по-далеч от него.

Той й удари нов тежък плесник.

— Дай ги, преди да съм ти накъсал дрехите! — дрезгаво изръмжа Шулц. — Знам, че никога не би ги дала на Джо!

Ръцете й трепереха, трябваха й цели пет минути, за да измъкне пачката облигации изпод роклята си. Пусна ги в краката му и страхливо се сви в очакване на неизвестното.

Той сведе поглед към пакета омаслена хартия, очите му доволно блестяха.

— Отлично! — прошепна Шулц. — Отдавна ги чакам!

Лорели скочи на крака и се втурна към вратата. Едрата лапа на Шулц се стрелна след нея и я улучи в шията. Тя политна и се просна по очи на килима. На два скока Шулц се озова над нея.

— Този път няма кой да ни попречи! — злобно прошепна той и дебелите му пръсти се стегнаха около гърлото й.

Тя се обърна по гръб и заби нокти в ръцете му. Той изруга и сви огромните си мускули.

Лорели се бореше с всички сили. Знаеше, че ако не успее да разхлаби хватката на дебелите му пръсти, с нея е свършено. Мисълта, че О’Мали е само на няколко метра, й даде нови сили, Шулц с мъка удържаше пъргавото й тяло. Това го ядоса, той издаде дрезгаво животинско ръмжене и заби коляно в гърдите й. Въздухът напусна дробовете й с остро свистене, ушите й забучаха, езикът й надебеля и изскочи навън.

Вече не беше в състояние да се бори, пръстите й безсилно се плъзнаха по ръцете му, краката й конвулсивно се свиваха и отпускаха.

После смътно долови изненаданото и пълно с болка изхълцване, откъснало се от гърдите на Шулц. Сякаш измина цяла вечност. Железният обръч около шията й изведнъж се разхлаби, пламтящите й дробове жадно поеха кислорода от въздуха. Усети как потъва в някакви мрачни дълбини, от които я извади тих и успокоителен глас.

— Всичко е наред, момичето ми — прошепна той. Отвори очи и видя, че някакъв дребен човек с гъста бяла коса се е привел над нея и внимателно придържа главата й.

— Всичко е наред — повтори Сам Тренч. — Предполагам, че дойдохме точно навреме.

Лорели бавно се надигна и внимателно попипа пламналото си гърло. Шулц беше проснат на пода, кървава рана зееше в слепоочието му. Ал Барнс премяташе в ръце къса оловна тръба и й се усмихваше.

— Избавление в последната минута! — рече. — Съвсем като на кино, а?

Тя ги гледаше с празен поглед и правеше неуспешни опити да се изправи на крака.

Сам Тренч я подкрепи и я поведе към близкото кресло.

— Отпусни се — успокоително рече той. — Вече няма от какво да се страхуваш.

Барнс обърна тялото на Шулц по гръб, повдигна клепача му и въздъхна: